Една музикална индустрия превърна плочата в най-продавания носител преди много време. Една музикална култура – DJската издигна култ към този носител.

Появиха се мнения, че винилът е най-качественото аудио средство за запис и възпроизвеждане. Други твърдяха, че това са предубеждения и че компакт дисковете отдавна са спечелили необявената надпревара за качество. Бих казал, че в защита на грамофонната индустрия се родиха и митове за плочите, някои дори неоснователни. Все пак, имитирайки вярванията, че мечът е душата на самурая, ще се опитам да разгледам и винила, като оръжие със свой духовен аспект.

Поливинилхлоридът ли е най-качественият материал, който може да запише най-добре звука?
Така зададен въпросът има само един отговор – да. Но нека сме наясно! Много зависи какво ще е качеството на матрицата, какъв точно винил (като материал за производство) ще се използва, в какво състояние е плочата, когато я сравняваме с компакт диск и едно важно уточнение – какъв е изходният материал. В днешно време много фирми предлагат качествено кътване (dubplate в малки бройки), ползвайки дори mp3 като източник.

Не се ли влошава звукът на плочата след време?
Да. Но само при директно сравнение с нова плоча можем да открием какво не е наред.

Компакт дисковете дават по-добри “високи”, а плочите не чак толкова. Това не е ли признак за по-лошо качество? Съвсем не е така! Меките високи са част от дефиницията за качество. Да сте чували плоча на която високите и кривят? (подробност – в Китай се произвеждат плочи с отвратително качество, но те не ни интересуват.) С развитието на звукозаписа и производството на звукови носители от времето на чисто виниловата дистрибуция е останал подхода на мастериране – записите да бъдат динамични. Това значи, че в една композиция има голямо разнообразие от много тихи до много шумни моменти, които винилът има възможност да изрази в механичния си запис. В дигиталната ера това не само е възможно, но вече е премахнат и проблема с носещия шум от триенето на иглата в плочата. Но също така дигиталната ера създаде предпоставка за допълнително напомпване на звука, което премахва динамиката в записа – той звучи по-плътен, но му липсва атака. Създаването на удобства развали вкусовете на масовия потребител и той е свикнал да слуша музика чието качество “маже” звука. Един съвременен слушател намира старите винилови записи за странни именно защото ухото му не е свикнало с динамиката.

Плочите са отживелица, защо DJите все още се занимават с тях?
Има два възможни оговора. Единият си е чисто заяждане – ами защото не са отживелица. Вторият е дългичък – защото са по-удобни за бийт микс, защото само с тях може да се прави скретчинг, защото никой професионален DJ няма да ти обърне внимание ако му се перчиш със CD-Rи (един вид музика назаем или крадена музика), защото много маниаци издават парчетата си само на винил за да се купуват от други маниаци…..да продължавам ли? Допълнение – тък като статията е писана преди създаването на Final Scratch, а оттам и не покрива промените настъпили в DJ пърформанса в следствие на софтуерното развитие, този въпрос ще бъде преразгледан в “The Spirit of vinyl vol.2 (2011)”, която статия ще разчепка именно онсовоположни въпроси за това какво е DJинга в днешно време (или над 10 години след написването на този материал).

Има ли смисъл да се купува винил след като е скъп, а има толкова малко музика (в него), която скоро ще остарее?
Два възможни отговора-
1.всеки сам решава да купи или да не купи дадена продукция. Ако е проспериращ DJ плочите ще му трябват защото именно от ротацията на нови сингли той печели парите си. Ако е колекционер тогава албумите ще му свъшат повече работа.
2.A бе дайте ми винила на FSOL – lifeforms, пък после ми казвайте,че бил стар…

С появяването на лазерните грамофони не се ли приравнява плочата до едно ниво с компактдиска? Все пак и двете усторйства (cd player, laser turntable) използват лазерно четене?
Не. Лазерните грамофони са все още твърде малко разпространени и не четат на същият принцип като CD player-ите. Самите производители отчитат, като плюс липсата на DA конвертори (става въпрос за този сайт, което не значи, че всички производителни предлагат системи работещи на този принцип ). За не съвсем запознатите това са устройства преработващи аудио сигнала от аналогов в цифров. Щом те смятат това за предимство, пред “изкуствения” цифров звук, значи е може би време да се замислите. Освен това тези модели нямат pitch control и не са подходящи за 7″ и 10″ плочи, както и за винил с цвят различен от черния (заради разсейването на лъча от по-прозрачните материали). Този вид грамофонни плеери е подходящ само за колекционерски цели и ако желаете да възпроизведете звук, избягвайки физическото износване на плочата и неприятните шумове от повредени бразди. Тоест идеални са за “записчии”, свалящи плочи върху CD-R. Освен това цената им е изключително висока за масова консумация.

product2000bynoone