Регулиране на скоростта на плочата.
Фините настройки на плочата по време на микс се различават от движенията,които правим с плеерите за да постигнем внимателно донапасване на звуците на две или повече парчета. За пример мога да дам използването на шайбата при CDJ сериите, която разпознава, много бавното придвижване и в двете посоки и прави минимални корекции спрямо скоростта на компакт диска. В този случай обаче имаме работа с неподвижна шайба, която се движи леко и без съпротива.

При грамофона хартиеният лейбъл трябва да съответства на тази шайба, само че той се движи напред непрекъснато и бих казал съприкосновението ни с него е свързано с влияние върху нещо тежко. Много често две причини карат DJите още в началото да решат, че микса на грамофони е нещо трудновато. Няма да се заемам да оспорвам тази идея. Това, което ще се опитам да направя е да сравня двата подхода при манипулиране със шайба и с хартиената част по плочата..

Зони А и B служат за скреч а не за микс. Това са места, където сцеплението е твърде голямо за да се бута или бави записа, контрола по тези зони е предимно в спряло положение. В зона A се прави мек скреч за тръгване а в зона B се прави скреч и спинбек (виж долу) или Rewind.

Зона С е често ползвана за манупилации по време на микс зона – предимно за бутане. Там сцеплението е добро и може да се бута дълго време в една точка, без да се губи усет за нужната големина на натиска.

Забързване
За разлика от плеера по плочата може да се влияе чрез побутване и забавяне по много начини. В най-елементарния си вариант може да се каже, че зоните на влияние чрез хартиеният лейбъл се разграничават на две, които условно съм означил като зона E (вътрешна) и зона D (външна).

Зона E е окръжността,която се описва точно около оста на плочата и е възможно най-близка до центъра за хващане с ръка. Влиянието върху нея се упражнява с побутване чрез средният пръст на едната ръка.

Върху тази зона се влияе за да се побутне леко и плавно скороста без да се чуват резки кривежи в тона на парчето. Говорейки за леки корекции на скоростта нямам предвид че подобно на шайбата с бавното си побутване ще поправите минималните разлики в микса. Това, което за плеера е малко и бавно усилие върху шайбата за грамофона е здраво бутане в една посока, защото разчитате на единият среден пръст да бута машина с момент на въртене конска сила и половина. Зона E се използва само за бутане не за бавене на плочата.

Зона D се използва за по-кратки и силни (тоест не леки) побутвания. За разлика от зона E тя се използва и за спиране. Кривата на отклонение в тона е по-осезаема, но идеята за бутането/спирането на плочата върху зона D е върху нея да се влияе за по-кратко време.

В зона E се бута за да се изравни разлика със бийт който много бавно изостава. В зона D се гони дооправянето на разлики, с цел да се закърпи положението а не да се имитира по-висока скорост за дълго време, както е в другата зона. Причината да се правят по-кратки манипулации върху зона D е нестабилното триене, което се получава при въртене на ръката заедно с винила при бутане. При зона E окръжността която средният бутащ пръст изминава е малка и промените в триенето са незначителни. При по-голяма окръжност това не е така, понеже ръката се извива от китката, триенето е въртеливо, което често може да измести пръста ви от едно място на лейбъла върху друго.

Леко бутане.
Зона E – средният пръст е почти вертикален и се “увива” около оста на диска на грамофона. Другите два пръста-показалеца и беззименния се поставят малко по-отгоре над средния и леко го натискат/подпират за да бъде здрава хватката върху хартията и контрола по-пълен.

Бутането се осъществява с изпънати (в някои случаи назад) пръсти и въртеливо движение на китката имитиращо донякъде навиване на захарен памук около пръчка или разбъркване на течност в леген например (или там каквито идиотски идеи за аналогизация ви дойдат наум). Китката трябва да е отпусната а не вдървена, като, ако ще се вдървявате гледайте да е в пръстите. Изразът “мека китка” не е мое изобретение но идеално пасва за случая.

Зона D – бута се с минимално и удобно количество пръсти :). Бутането напред става като пръстите на ръката (средният и безименният най-често са в контакт) бутат напред или ако се наложи по-дълга намеса бутат дъгообразно по посоката на движение на винила.

Леко и забързано “превъртане” в зона D – това е рядко използвана техника от гледна точка на това, че говорим за толкова леки влияния с ръка, обуславящи фино оправяне на бийтмикса на ниво ковето много малко хора са постигнали. Аз не използвам тази техника от гледна точка на това, че колкото пъти съм я пробвал, толкова пъти се е налагало да бутам по-силно, тоест микса ми е твърде груб за такова бутане. А ето и описанието му. Със средния пръст на ръката правите много бързо въртеливо движение по посоката на въртене, върху повърхността на хартията. Скоростта на въртеливо движение е изключително бърза – средния пръст се върти по хартиения лейбъл няколко пъти по бързо от самото въртене на плочата. Тъй като сцеплението не е пълно скороста едвам се променя и е невъзможно да се чуе отклонение от тона на парчето при положение че се миксира с друго в колоните. Абсолютно на същия принцип можете да опитате и да бавите плочата като обърнете посоката на въртене.

Същото по-големина влияние оказва и врътването на металната ос на грамофона зона F. Тя се хваща между палеца и показалеца като ръката трябва да сочи грамофона отгоре – все едно навивате отвертка. Разликата е в това, че въртеливото движение по хартията е по-нежно и по-дълго, докато врътването на оста е за по-кратки намеси и си личи повече. Също така можете да спирате плочата чрез хващане на оста с пръсти по описаният начин, но този път ръката е хоризонтална. Спирането е плавно и този метод е много разпространен. Можете дори да регулирате скоростта на забавяне чрез силата на стискане. Удобното при метода е липсата на рязко отклонение в тона.

Забавяне чрез натиск на хартията. Единият начин за бавене е чрез правене на “дъгички” назад по хартията. Така пръстите не се зацепват с хартията както би се получило ако се опитаме просто да затиснем с пръсти повърхността. Другият начин е рязко натискане отгоре с пръсти (примерно със средния пръст) за кратък период някъде в зона D. Това убива скоростта за момент и ако е уцелена част, където да няма мелодия, забавянето не се усеща. Методът не работи при белт драйв грамофони.

Освен по хартията бутането и бавенето се регулират и по барабана на диска на плочата. Бутането отстрани по металните точки премества плочата бързо и рязко и отклоненнието в тона се чува много ясно – това е техника за мощно и бързо догонване на здраво притупващи парчета.

Бавенето на диска става по няколко начина. Ако искате плочата се забави незабележимо като скорост, леко поставете показалеца на лявата си ръка отстрани на диска и регулирайте натиска. Втори начин е чрез връщаща дъгичка назад. Разликата се състои в периода на въздействие. С натиск отстрани можете да регулирате забавянето за дълго време. С дъгообразното движение назад връщате плочата за определено време. Оттук би трябвало да следва, че първият метод е по-добър но не е съвсем така. Практиката е доказала използването на “дъгички” като по-прецизна за контрол спрямо продължителния статичен натиск. Това е така, защото по време на движение ръката, правеща дъгичка регулирате натиска по диска на грамофона във всеки момент и може да го промените без опасност от зацепване с пръстите. Освен това постоянният натиск понижава тона на парчето и при задържане това се усеща. При дъгичките това става за по-кратък период от време.

Спиране на винила. Виждал съм два начина за спиране на твърде бързо парче за да се избегне притупването. Единият начин е гореописаното натискане отстрани с левият показалец по железните точки на диска на грамофона само че за кракто и рязко, така че не да се забави скоростта а за момент “да се удари спирачка”. Вторият начин е описаното по-горе рязко натискане надолу по хартията на плочата при което за кратък момент се задържа движението и, и после с бързо движение ръката се вдига/отлепя от повърхността.

При всички изброени методи е необходимо едно уточнение – не е възможно аз да ви обясня как всеки метод влияе на винила и вие да си подберете съответното движение за нуждите си в определена ситуация. Всичко трябва да се изпита на собствен гръб и да се разберат взаимодействията на винила и човека. Възможно е описаните методи да имат точно обратния ефект при някои практикуващи тъй като са се развили твърде много начини и школи в миксирането. Аз просто излагам една версия, до която съм достигнал по пътя на практиката. Това не означава, че други методи, неописани в настоящите публикации са грешни. Ще се отклоня малко от настоящата тема за да вметна че наблюдавах един много професионален DJски курс в който се излагат твърдения за дейности, които аз считам за верни а лекторите – за погрешни. Учеха хората да поставят кю момента на погрешно за мен място чрез CD плеера, казваха, че работата с кросфейдър увеличавала изходното ниво при микс на двете парчета а при работа с фейдъри без включен трансмитер(другото име на кросфейдъра) не се получавал такъв ефект (а според мен е обратното) и така нататък.

Но когато се опре до определени основи в миксирането, независимо от течението на обучение и прийомите, винаги се стига до едно и също. Описаните манипулации с винила са само изброяване на съществуващи начини и не дават бетонна гаранция, че ако използвате този или онзи метод ще получите точно определен ефект върху скоростта на винила. Мога само да предложа на всеки да изпробва, кой от изброените начини му е най-удобен, тъй като за много миксатори използването само на една две техники от изброените е не само навик но и стил на работа.

Убиване на скоростта и забързване чрез питч контрола. Това става чрез специфично движение на ръката. Oтклонението на тона при забавяне и забързване чрез питч контрола е много по-незабележимо от гледна точка на липса на увисването/влаченето както е при една директна манипулация с ръка, но и много специфично. Поставяте (нокътя на) палеца на едната ръка (в разглеждания случай дясната) върху пътя на питч контрола плътно до плъзгача. Ако ще забавяте, ръката трябва да е пред плъзгача (в смисъл от обратната страна на посоката на движение), ако ще забързвате, зад него. Това се прави с цел, при връщането на плъзгача той да забие точно на мястото откъдето е тръгнал, като се подпре на палеца. След това с рязко (обикновено е такова) движение се вдига или сваля плъзгача след което (обикновено) също толкова рязко се връща докато опре в палеца.
Подобна техника се използва ако ви се наложи да насичате с фейдъра звук, когато искате да ограничите хода на плъзгача. Такива случаи се получават когато не искате насичането да избие определено ниво или когато фейдъра има прекалено дълъг ход за да се получи хубаво насичане. При вторият случай подпирането от долу на фейдъра прави насичането по-рязко и независимо от това че практически парчето продължава да се чува а не се изрязва напълно, при енергични движения “кътинг-ът” е качествен.

Стопиращо връщане. Или спиращо връщане. Все още не знам как точно да си го кръстя но техниката не е моя приумица и дори веднъж ме питаха “а бе вярно ли е, че можеш да направиш трика дето го е направил еди-кой си (минимаслист някакъв известен не му помня името) в еди кой-си лайв?”. В звуково отношение това представлява парчето на плочата, звучаща в обратна посока с бавна скорост. Самата техника не е в това само да натиснеш стопа и да върнеш диска под винила. Техниката е в това да натиснеш едновременно стопа и да натиснеш назад металният диск, като това стане в такт с другото парче в колоните за да се чуе обратното провлачване в ритъм като част от новото парче.

Спинбек. Това е, да върнеш излизащата плоча рязко, преди да отрежеш микса напълно от фейдъра:

Разликата между Rewind (“риуайнд”) и спинбек е в това, че последният е рязко дръпване на винила назад, а риуайнда е превъртане назад няколко оборота – тооест същото, но без да се пуска винила. Чак след като забавите оборотите сваляте фейдъра.

Обратно свирене на винил. Така и така си говорим глупости нека споменем и за по-странно нарязаните пластмаси. Една особеност на някои плочи е, че започват като компакт диск – отвътре навън към периферията. Други пък са насечени на части и в един момент както плавно си изминава иглата една фина спирала, в следващия момент препуска към следващ сектор на половин сантиметър по-навътре. И двете нарязвания нямат практическа стойност а са си чиста проба гъзария, но сега ще засегнем третият тип, който стана много известен именно със спецификата на нарязване – лууповете.

Най-практическото описание и интепретация на тази английска дума бих описал с термина “отсечка”. Касае се за отсечка от звуци/семпли, които се повтарят обикновено на всеки четири времена на такта. Виждали сте такива по всякакви софтуери за правене на музика от рода на тракерите. Луупът записан на плоча е такава отсечка, която е изрязана по специфичен начин, за да се повтаря само тя и да се връща в началото точно, когато свършва краят и – подобно на принципа на голямата стрелка на часовник, който при пълно завъртане винаги показва една и съща цифра.

Луупът е канал/бразда в плочата който за разлика от нормалните бразди не продължава навътре а се затваря сам и може да се просвирва безкрайно без да излезе от себе си. Как точно е изрязан един такъв лууп? В 90 процента от случаите е застъпена следната теза. Един лууп е равен на четири времена на такта, които се повтарят, след като са затворени. Следователно при пълно завъртане на плочата от 360 градуса всеки следващ бийт се пада след 90 градуса спрямо предния. Или – на 0 градуса първи бийт, на 90 градуса втори, на 180 градуса трети и на 270 градуса последен. След което първият бийт на следващият лууп би трябвало да забие на 360 градуса а това е началото на същата отсечка.

Независимо къде поставяте иглата, грамофона върти плочата с една и съща скорост – във физиката се нарича момент на въртене. Ако ние стоим отстрани и наблюдаваме скоростта и разстоянията изминавани под иглата в периферията и в центъра можем да останем с впечатление (погрешно) че тъй като в периферията се извърта по-дълга писта би трябвало луупът да е по-дълъг (тоест повече бийтове да се изсвирят, преди да се затвори отсечката) отколкото луупът изсвирен по-в центъра.

Имах познат, който беше убеден, че за да се вържат четири такта и да се повтарят, трябва да се намери точно определена зона между центъра и периферията която да се окаже достатъчно дълга за дължината на луупа. Помогнах му бързо да ориентира това си объркване, като му обясних, че плочата макар и с различна моментна скорост затваря оборот за 33 части от минутата (тоест се завърта за секунда и осем десети на 360 градуса), независимо от положението на иглата на грамофона. Което значи, че независимо къде е нарязан луупът той просто трябва да е разпределил бийтовете си през 90 градуса.

Тогава не значи ли това че всички луупове са с еднаква бързина (4 бийта за едно завъртане, което е 1.8 секунди)? Точно това значи. И ако изчислим 4 бийта за една минута с 33 завъртания на плочата в минута ще установим, че всички бийтове са с бързина 132 BPM – логически погледнато е така. Само че плочите се въртят (при 0% питч контрол) с 33и 1/3 оборот.

Самото местене на питч контрола не разваля настройката на един лууп – все едно че работим с нормален винил с оригинални 132 биийта в минута. Питч контрола си действа по абсолютно същия начин и с такива плочи лесно може да се миксира. Освен специфичното нарязване на браздата нищо друго не се различава като функции при бийтмикс. Както споменах обаче така е при 90% от случаите с луупове. Най-често разглежданите такива са на текно тракове и в повече то случаи обяснението, което прочетохте е в сила.

Има някои хипотетични случаи при които авторът на луупа да реши да вкара 5 бийта за 360 градуса, което е напълно възможно и дори ще причини плаващ ефект в поредността на семплите на луупа – на всеки четири времена на такта семплите, които не са ударни басове ще забавят темата с едно време и темата ще плава назад с всеки лууп.

Казвам хипотететично, защото не съм виждал такава плоча, но е напълно възможно да се отпечата такава. Единствената друга разлика освен плаващата тема е бързината на бийта – при 33 оборота по 5 биййта на оборот се падат 165 bpm. Отново на плаващ принцип биха могли да се изрежат три бийта в 360 градусово завъртане, при 45 оборота в минута и да се получи ритъм с бързина 135 бийта. като плаващият ефект ще е още по-психясващ и експериментален. Четири бийта се влагат в 45 оборотно просвирване, за дръм енд бейс.  Същият по бързина бийт ще се получи ако превключим лууп записан на 33 оборота на 45 оборотен режим.

Досега изброените изключения от класическото обяснение за лууп са хипотези, чиито проявления не съм виждал на плочи но е напълно възможно такива продукции да съществуват. Описаният по-долу лууп обаче е напълно осъществен неведнъж и представлява по-голямата част от 10те % изключения от класическото описание на четиритактов 360 градусов лууп.

Става дума за пътечка, която известно време си върви с някакъв свой ритъм и в последното си завъртане се затваря като луупът вече го форматира да се повтаря по друг начин. Искам да поясня за тези, които не са работили с луупове – това не е САМО една пътечнка завъртяна около себе си – това е къса спирала, на която последната окръжност е затворена в лууп. Това се прави с цел да може DJя да си намери първия бас от началото на пътечката и да си миксира бийта докато влезе в необходимата скорост чрез питч контрола а след това да разчита на затвореният в лууп канал да си се върти науморно за да може той да се прави на велик и да си играе кооолкото си иска с корекциите:)

Втората причина преди луупът да има спирала е за да може DJя да уцели с иглата нужният лууп иначе има да се кьора до утре =).