Знаете ли че:
-1- GSM или мобифон поставен до CD плеър на фирмата PIONEER при позвъняването си може да спре диска, който се просвирва в този момент. [Comics club 1999]
-2- Ако полеете грамофон SL1210 (technics) с бира ще започне да се върти в обратната посока (ако не гръмне нещо преди това). [sunmoon festival в шабла 2000]

THE GROOVE
До каква степен можем да определим кое е ъндърграунд и кое плейграунд зависи само от нашето разбиране, но в света на електронния груув са се оформили вече някой понятия.

Съществуването на основното правило, че ъндърграунд е това, което се прави не за пари а за идеята не ни ориентира особено, особено след като много финансови постъпления се наляха в тази сцена. В тази статия ще се опитаме да изясним някои понятия относно съществуването на подземната култура и дефинирането на груува, като такъв.

Първо – откъде идва тази дума?
Groove значи много неща – начин, канал (а в този смисъл и течение), привичка и т.н.
В електронната музика означава нещо като среда или начин, специфични и обособени като отделна култура.

Как можем да определим кое е груув и кое не, кое е ”грууви” и кое излиза от полето на това странно определение? Преди всичко groove е това, което се подчинява на дадени закони в определна сфера. Тъй като сме насочили вниманието си към електронната музика и производните му последствия, в тъй наречения lifestyle (което всъщност е един вид синоним на ”грувизма”), ще се опитам да дефинирам имено нещата, понятията и фетишите образуващи облика на една цялостна култура – ”техно начина” или с други думи the electronic groove.

В този ред на мисли е добре да се запитаме – кога се използва самото определение?

Първият случай касае варианта, когато се говори за електронната култура и движение, като едно цяло. Това е един вид общ знаменател на all that ”rave” stuff.

Groove обаче е и стилова дефиниция – с термина бележим специфични парчета, нямащи праволинейното звучене на дадения стил, но все пак покриващи рамките му. За пример могат да послужат групите Boom Boom Satellites, Squarepusher, Super Collider: имена, които се измъкват от класическите определения с изключителни, новаторски изразни средства.

Например Boom Boom Satellites бихме могли да оприличим като алтернативно-брейкбийтърска-асид банда, но не става ли малко претрупано и объркващо такова дефиниране?

Том Дженкинс (Squarepusher) пък би трябвало да е нещо средно между джънгъл и ембиънт (макар, че и жаргона ”джънгър” и ембиънт е също толкова точна) но не винаги можем да твърдим това, защото говорим за неправолинеен артист с уникално звучене.
Да изброяваме стиловете на които прилича музиката (а това определено е музика), на изпълнителя Super Collider е повече от досадно и в този случай на помощ идва именно понятието груув.

И това не са изолирани случаи: Autechre, ARJ Snoek (Albert Gabriel), EBN (Emergency broadcast network), Aphex Twin, m-ziq… С развитието на електронната апаратура, възможността за шумово генериране и семплиране е станала почти безгранична а оттам и стиловото ограничение, породено от наличието на бедният набор от основнозвучащи семпли създадени в началото на 70те години отпада.

Третият случай, когато се използва тази многофункционална дума е, когато говорим за нещата, които си заслужават в електронната сцена. До някаква степен groove е заместител на “cool”. Това, което си заслужава е “in the groove” или още “groovy”. В много случаи ъндърграунда е грууви а плейгруанда е “yuppie stuff”. Yuppie значи ”гъзе”. В америка така наричат новоизлюпените богаташи и по-специално преуспелите брокери и дилъри без благордно потекло. В другите страни, а вече и в България, тази дума придобива и значението на човек, който не разбира от нищо определено, развява се по цял ден и прави показно държание и пози само за да привлича вниманието върху себе си. За типично българските условия гъзарят е човек интересуващ се от чалга, коли, спорт(футбол), жени и собственото си его. Той вижда само плейграундната сцена и вътрешните хора, съвсем невидими за него не го допускат до ъндърграунда. Като литературния образ Генади.

Както споменахме в началото ъндърграунд сцената е тази, която би трябвало да прави нещата (партита, албуми, движения) само заради идеята. В това отношение тъй нареченият гъзар е част от плейграунда, движещ се от финансови причини, не от идейни такива.
– груув като стилово определение е именно този тип музика, която се прави именно заради идеята и експеримента, с явното намерение да не се правят някакви масови печалби от нея.
– груув като култура е именно тази идейна култура с революционни идеи, неподдаващи се на пазарните нужди – а това е пряката дефиниция и на ъндърграунда
– и тъй като всичко правено за идеята е от сърце а не за комерсиално признание то това е едновременно и cool и underground.

Какво е плейграунд?
Плейграунд техно е термин роден след влизането на първото електронно парче в комерсална класация. Говоря за 1992 година когато за първи път техно групата “2 unlimited” влиза в радиочартовете със сингъла “no limits”. Като замисъл плейграунда намира проявление в този конкретен случай. Тъй като плейграунд е това, което се прави повече заради печалба отколкото заради идеята а това парче се продаде в многомилионен тираж то можем да го причислим като част от гореспоменатия.

От там се обособява и израза ”да се продадеш”. Това значи не само да се продаваш като тираж на продукцията си но и да продадеш смисъла на музиката си на хора, които на я разбират. За пример може да видите какво представляват 2 unlimited сега.

Какво би трябвало да е ъндърграунд тогава? За разлика от общоприетото мнение това не е сцена, където нещата (партита, продукци, движения, фетиши, акции) се правят само заради идеята. Преди време Рони Сайз беше казал, че ”да си чист и ъндърграунд не ти плаща наема”. DJ Emotion от варненското движение Deep Zone ми каза веднъж, че ”никой не бяга от парите”, говорейки за това защо Ministry of sound правят толкова комерсиални компилации и защо поканиха Destiny’s child на участие за едно от партитата им в едноименния лондонски клуб. И той е прав. Вече не живеем в 80те, когато символът smiling face беше на мода и полицията тъкмо започваше да гони ”рейв” събиранията в Англия. Ъндърграундът в днешно време е прогресивна, но и вече известна на широк кръг от фенове сцена. Тя си има своите символи и имена, фирми и събития.

За всекиго има по нещо, дори и за почитателите на комерса. Това доколко нещо определено е плей-или-ъндър зависи от специфичния случай а понякога и от изминалото време.

Например The Prodigy бяха ъндърграунд и бяха част от вътрешният груув, сега абсолютно същата тази музика е върл коерсиализъм без тя да е променила звученето си. Разбира се тук говоря за истинското ”чудо’, ‘а не за периода в който се продадоха на Мадона въпреки горещите им обещания, че видите ли те нямало да играят по свирката на тази кучка. Затова и още по-ненормалният от тях Голди не е в най-добри взаимоотношения с групата. Защото той може да е станал световно известен, но не се продаде.
Идеята обаче, че ъндърграунда е това, което не се прави за пари е много погрешна.

За такъв вид дейности си има друга дума и тя е independent, а смисълът и изразява точно това, за което става дума. А именно – независимост към външни фактори. По принцип всичко, което е независимо е и ъндърграунд, но не винаги обратното е в сила. За пример 4hero са независими но Incognito не, въпреки че записват за един и същи лейбъл (talkin’ loud).

Тук трябва да добавя пояснение за израза “да се продадеш”. Музикалните изпълнители печелят предимно от концерти, не от продажби. Следователно за тях продажбите са желателни, но не критични. Те са критични за мейджърите (големите звукозаписни компании). Затова и последните държат на утвърден и скучен подход в оформянето на музикална продукция – за да са сигурни че ще се продаде. Това налага промяна в оригиналния звук на групата до степен в която те са разпознаваеми, но захаросани – пример Gwen Stefani преди в No Doubt и сега в солова кариера. Точно това значи “да се продадеш”

Дали нещо е индипендънт, ъндърграунд или плейграунд е въпрос на личен избор на самият артист или компания (все пак не говорим само за правене на музика а и за моделиерство, журналистика, ди-джействане, графити, танци и изобщо всякаква културна проява). Той/тя решава как ще представи творбите си на публиката, ако въобще желае да го направи и от тук вече можем да говорим за наличието на груува като такъв.

Aко принципите, движещи идеите на твореца се вместват или не се вместват, а разширяват вижданията ни за електронната култура, то те са вече част от нея. Толкова за това кое е groove и groоvy. Сега остава да си изясните част ли сте от това за което писах …

product2000bynoone