Колко дълго би трябвало да миксираме?
Инстинктивният отговор би бил “колкото се може по-дълго рабира се”! Въпросът е именно в това колко е максимумът на един дълъг микс? Какви са възможностите на всеки един от нас да поддържа не само смесването на две парчета, държейки ги заедно 2 минути, но и да поддържа непрекъснат режим на такива дълги миксове? Веднъж DJ Крис ми каза че най-добрият микс е най-краткият микс. Това би породило вопли на недоволство у мен ако не се бях замислил върху смисъла на твърдението. Ако аз мога да смесвам и да държа 30 секунди идеален микс, а след това да тръгна да се осирам значи моят микс е добър ако не прекрачвам 30 секундната граница.

Следователно най-краткия ми микс и същевременно най-качествения ми такъв трябва да се срещнат на границата на 30-тата секунда. В това отношение най-добрият микс вдействителност е най-краткият, който ти позволява здравият разум. Практиката ще удължи границата и след време миксаторът би могъл да се справи и в режим на непрекъснато смесване на парчета държейки ги за по 2 минути едно в друго.

Ако в този ред на мисли разгледаме повишаването на качеството на миксиране с увеличаването на времето за което се смесват парчетата ще забележим, че начинаещите най-безпроблемно и съвсем естествено се справят с отрязането на парчета (рязко преминаване), когато се опре до бийтмикс. Тъй като за чилл (beatless) микс не са необходими подобен род умения ще ги пренебрегнем в хода на това наблюдение. Ако обърнете внимание в миксираните дискове на най-големите DJи смесването им е средно от по 40 секунди. Това не се прави защото те не могат да държат и повече а защото миксираните дискове се издават за комерсиална публика, която купува парчета като подбор а не като клубен микс. В такива дискове представянето трябва да е леко и незатормозяващо а в клубните и ъндърграунд представяния се гони малко по-експериментален подход и често лайв изпълненията са далеч от дисковите издания на съответният DJ.

След преминаването на една 30-40 секундна граница се забелязва желанието на миксатора да премине на три носителя. Това се получава в момента в който той просто вдигне ръце от пулта и остави двете парчета да вървят със сигурността, че ако не ги закача те ще си вървят заедно доста дълго време. В едни такива моменти човек се запитва “А бе не мога ли докато тия двете си вървят аз да се позанимая с трето”?

Факт е че ситуаците в които ще можете да вдигнете ръце от грамофоните/плеерите и да кажете “това е, аз не ги бутам повече” са редки. Все някое парче ще тръгне да се отклонява. Това обаче не бива да ви тревожи. Между това, което чува DJя и това което излиза от колоните има разлика и много често слушателят не може да установи КАК ТОЧНО влиза парчето защото не го познава така както DJя. Често и на мен и на мои приятели се е случвало да се наблюдаваме един друг и след съответният микс аз (например) да кажа “егати не съм дволен” а пък отсреща да ми отговорят – “що бе аз не чух никакава грешка”. Аз също съм отговарял така. Не е възможно ако не си зад пулта да си абсолютно наясно защо онзи там бута ами не бави или пък прави неща (за да оправи микса), които не схващаш а микса така и така си върви добре.

Троен микс. Смесването на три носителя е много уважаван процес поради две причини:

Първо защото много често не се разбира кое парче кое е – все пак тези които го могат смесват само честоти и се получава нещо съвсем мутирало.

Второ – защото тези, които схващат за какво става въпрос са хора, които в повечето случаи са смесвали на два носителя и при опита си да вкарат трети установяват че са далееече назад с материала. Причините за това са, че за да имаш способности за троен микс трябва да промениш начина на мислене по време на тройният микс. Смесването на два носителя е ювелирно гонене на скорости, при което преобладващо се наслагват почти всички честоти от новото парче върху старото. Това предполага специални грижи за процеса по изравняването на една скорост спрямо друга. Смесването на три парчета не работи на същия принцип. Още от самото начало трябва вътрешно да си признаете, че не сте съвършени. Че миксът не е идеално приравняване и пускане на парчета в ритъма на други парчета, а е една безкрайна гонитба между две (само две) ударни секции. С други думи трябва да сте наясно, че класическият подход ще се спъне още на първата тройка.

Най-общо казано тройният микс е едно вечно донатъкмяване на второто парче към първото, с максимално близка скорост и занимавка с третото докато първите две горе-долу влизат. Това представлява целият троен микс. Ако второто бяга напред – просто сваляте питча с малко, знаейки че след 30 секунди пак ще се наложи да го вдигнете, защото парчето ще тръгне да изостава. Както виждате – използва се техника описана в beatmix3 – използване и на двата питча. Тъй като тройният микс изключително много се възползва от тази техника, а техниката на използване на двата питча не е развита на ниво от много хора, в България тройните миксатори се броят на пръсти.

“Страшното” не е да се опиташ да вкараш трето парче в други две. Страшното идва когато го изкараш в колоните и си свалиш слушалките. Основният фал който правят всички начинаещи в тройките е че се опитват да смесят цели парчета. Смесват се честоти. Не е необходимо да режеш другите честоти за да изкараш от съответният диск/плоча еди коя си честота (примерно средите).

Тъй като в България съм забелязал дърварско отношение към корекциите на пулта имам да казвам нещо по въпроса (материалът е писан преди десет години и дори след десет отново ще е в сила). Освен гърмене на колони и стъпала в най-лошия случай, или просто кривене на звука от който микса става на салата, не съм видял да се постига никакъв друг ефект от рязкото и крайно изрязване на честоти и после още по-дърварското им отваряне (като не забравяме накрая да понадуем отгоре с няколко децибела разбира се 🙂 ).  Да се гърмят колони не е геройство а да се прави тройка не е за всеки. Не мога да говоря от гледна точка на бетоната запознатост, но доколкото имам опит в този род миксиране парчетата трябва да се смесват с умереност.

Имахме един гост когото поканих на първото efektive парти – приятел, живеещ от 1994та в Чикаго. Той непрекъснато обсъждаше с мен начините за смесване. В общи линии стигнах до убеждението, че за него е важно как точно влиза парчето от страна на корекциите и след това как се променят тези корекции. Един друг мой приятел който пък е начинаещ много искаше да разбере как точно да настрои корекциите преди да вкара парчето. Тъй като това явно е специфичен въпрос мога само да засегна тезата, че изрязването на дадена честота премахва и хармониците от другите (унищожаването на баса маха и част от средите). Освен това съм забелязал, че при миксове в които рязко се реже баса на старото за да се вкарат басите на новото парче може да се породи увисване на звука, тъй като новият бас е твърде глух за да остане сам като водещ.

Ако ще се смесват четоти предлагам да ре обират а не режат другите честоти, за да има звука от съответният носител плътност. Иначе може да се стигне до случаи в които махайки високите и баса на влизащо парче то да загуби силата си. Това съответно ще ви накара да вдигнете gain-а а оттам ще се стигне до неприятния момент на изкривяването, щом после се опитате да вкарате и баса. Колко умерено трябва да бъде едно обиране на честотите е въпрос на лична преценка и аз не мога да кажа на никого как сам да си чува нещата. Само ще вметна, че когато ме обучаваха в радиото за корекциите над гласа посредством пулта, ми формулираха едно правило. Гледам да си го спазвам – “корекциите не поправят дефектите или особеностите на тембъра – те козметично го оформят”. Екуалайзерите (“екуал” – equal – равен) не правят чудеса. Те помагат а не водят микса.

Първият DJски пулт с който съм имал досег струваше 1000 паунда (3000 лв по тогавашния курс) и имаше невероятно нежни корекции. Вярно е, че не можеше да се прави кой знае колко много с тях, но пък никога не се зацапваше звука при миксиране. Помислете си защо толкова скъп пулт има толкова малки корекции и защо фирмата производителка ще се занимава да ги прави точно така? Съжалявам но не мога да кажа точна рецепта за троен микс. Ако имате точно определен въпрос пишете коментар под статията .

Как се прави скретчинг? Преди да разберете какво точно се прави с плочата по време на скретчинг смятам че трябва да се уточни КАК СЕ ДЪРЖИ ПЛОЧА С РЪЦЕ, понеже се оказа че за начинаещите това е много трудно в началото и аз искренно се забавлявам да ги наблюдавам. Та значи – повечето хора ги е страх да хващат винила за да не му стане нещо. Откажете се от колекционерските си навици. Щом ще миксирате винил определено и заължително ще стане на НЕЩО и това нещо в края на сеанса ще прилича на купчина лайна. Няма какво да ви лъжа. Така ще стане. Затова грабвайте смело плочите. Те се пипат с ръце.

Ако искате животеца да им е по-дълъг спазвайте следните условия:
Не пушете над работещ грамофон. Пепелта скапва плочите. Пазете ги в нещо – кейс, кашон, щайга – нещо. Когато слагате плоча я хващайте по ръба. Ако я хванете с мощна лапа острани нищо няма да и се случи, но пък ще оставите мазни петна. Ако работите редовно с плочи тези петна няма да ви правят никакво впечатление. Ако смятате да продавате плочите си след време по-добре ги хващайте по ръба. Когато искате да побутнете или забавите плочата го правете по хартиената част, не по каналите на винила. Внимателно поставяйте иглата. За всички начинаещи – мога да ви уверя, че когато спрат да ви треперя ръцете няма да имате проблем с иглата 🙂 Вярно е ,че плочите трябва да се пазят ама с паническо галене няма да се получи.

Да се върнем на скречинга. То не е само приумица за DMC шампионатите а задължително движение за настройване на точният cue момент от плочата.
Знаете ли, много обичам да ми се смеят, ама направо обожавам да ми се подиграват, по този повод ви давам още един култов израз: “дзъ-гъ дзъ-гъ”. Това е звукът който се чува при правенето на така нареченият бебешки скретчинг (baby scratch). Той представлява право и обратно движение върху един избран от вас семпъл. Усвояването на бебешкия скретчинг е абсолютно задължителен елемент от комплекса умения за боравене с пластмаси в бийтмикс. Ако си спомняте, за да се смеси нещо то трябва да се пусне от точно определен момент.

За да настроите баса точно върху игличката трябва да спрете плочата и да я придвижите до момента в който чуете нужния ви семпъл.
След това няколко пъти правите “дзъ-гъ дзъ-гъ” за да проходите семпъла – някак си за да се уверите, че е на мястото си. След това в ритъм на отвореното в колоните парче трябва да придвижвате този скретч напред и назад като в звуков вариант “дзъ-гъ дзъ-гъ” трябва да отговаря на” туп-тс туп-тс” на другото парче. В един точно определен момент (както вече си броихме на всеки 8 или 32 бийта в началото на първият такт) пускате плочата с движение напред и слушате как тя тръгва с бийта на парчето в колоните. Ако няма да ставате DMC шампиони не се мъчете за други скретчове но поне този трявба да можете задължително да го прилагате.
[audio:http://www.djnoone.com/wp-content/uploads/2011/04/vinyl_beat_in_time.mp3|titles=vinyl_beat_in_time]

Как се позиционира и хваща кю момент на плоча? Има сектори в които можете да пипате плочата, има и такива,които не можете да докоснете поради простата причина, че там е рамото и оттам чете иглата. Ако разделим секторите по часовниковата скала, то тези зони с които не можем да боравим са от 2 до 5 часа, тези, които са ни най-удобни са от 7 до 11 а тези, които са ни по трудни са от 11 до 2 защото са ни много далеч (съответно зоната от 5 до 7 ни е до сами корема – ама и селски жаргон вкарах ама 🙂 ). Плочата се хваща обикновено между 8 и 10 часа.

Когато се мъчим да хванем абсолютно първия бийт на плочата, ние не знаем точно кога ще забие баса и обикновено реакциите ни са по-бавни. Затова предлагам при спиране на най-първия бийт от записа ръката да е на 12 часа над плочата. Практиката е доказала, че при пъвото “туп” спираме плочата малко-по късно и ако ръката ни е натиснала плочата в точка 12 часа, при връщането назад за да сложим баса точно пред игличката (за да си правим “дзъ-гъ дзъ-гъ” all night long) тя ще се върне на 9 часа след като чуем едно” вуууп” от баса изсвирен наобратно.

Ако ръката ни е натиснала плочата на друго място, често се налага да правим самия “пробен” скретчинг на друг сектор от плочата и в отделни случаи си “килихерчим” ръката по много странен начин за да пуснем бийта от бебешки скретчинг в бийтмикс. Аз лично съм правил идиотски опити за такова пускане от скретчинг точно пред дозата (дъгата между 5 и 7 часа). Ако ви се случи това просто задържате плочата с другата ръка и премествате първата на 9 часа след което махате втората ръка за да си направите скреча. В почти всички случаи бийтмикса започва от скретч.

При друг вариант – като например когато иглата скача не можем да направим дори бебешкия скретч. Тогава просто хващате нужния момент от плочата, връщате баса преди иглата и в ритъм пускате парчето. Най-леко и лесно става ако преди да пуснете винила оставите само един пръст отстрани на ръба на плочата (а не я натискате както обикновено с три-четири пръста) и махнете/вдигнете пръста от плочата в ритъм – така да се каже да я освободите.

Често докато си откриете мястото в живота ще правите доста изкривени настройващи скретчинги от още по-изкривени места. В стила на китайското бойно изкуство тай-дзи ще дам следните напътствия:) Пъпът трябва да сочи точно напред в средата на диска на грамофона, където е оста на плочата. Тази позицията е най-удобна за работа както с питч контрола така и със скречирането на винила.

Позиция на ръката по време на работа с винил. Поставете цялата длан върху плочата в зоната между 7 и 10 часа, ако оприличим плочата на часовников циферблат. След като сте я поставили плътно, вдигнете леко всичко освен върховете на пръстите. В това положение ръката е в правилна позиция за работа с винил. Разбира се това не означава, че трябва да лепвате по една лапа по повърхността на всеки винил, но поне от първия път ще ви ориентира как трябва да се държи дланта спрямо повърхността. Ръката не е пирон и тя не трябва да се забива отгоре, а трябва да е почти хоризонтална. Най-подходящият ъгъл, който ще се избистри с практиката е обикновено под 45 градуса – към 15 до 30 в покой. Плочата обикновено се движи чрез три пръста – безименен, среден и показалец, като малкият най-често се докосва, когато не движите плочата. Друг начин на пипане е с два пръста – тоест без показалеца, като този начин е много разпространен между здравите стъргачи.

Плочата се движи с мека китка, като не се правят чупки в малките връзки на пръстите, а само на връзката между дланта с пръстите и тази на ръката с дланта. Много често хората движат цялата ръка при бебешки скретч. Това изморява и самата практика ще ви покаже до минимум необходимите за огъване и движение стави. Начинаещите в началото сгъват пръстите при скретч, сякаш се канят да сграбчат плочата. Това е бавен, погрешен, уморителен и неточен метод. При такова “сграбчване” непрекъснато променяте повърхноста на натиска и редувате различни зони на чувствителност по върховете на пръстите. Това не дава точна преценка за движението на винила напред и назад и освен това бави скретчинга.

При скречиране с ръка поставена директно отгоре по описания по-горе начин трябва да се сгъват само връзката на китката и сгъвката на пръстите с дланта. За обяснение на хартия, най-образно мога да мога да опиша сгъването така – ако хванете с показалец отгоре и палец отдолу на дясната ръка сгъвката на пръстите с дланта (където са кокалчетата на юмрука) през всички пръсти на лявата ръка отстрани и след това хванатата ръка сложите на гладка повърхност, задвижвате дясната нагоре и надолу за да преместите САМО хванатата сгъвка вертикално нагоре и надолу, като сте отпуснали лявата. Ефектът от това движение е че върховете на пръстите на лявата ръка започват да се плъзгат напред и назад (тези пръсти са изпънати) а китката леко се чупи спрямо дланта.

Друг начин за бебешки скретч като настройка за бийтмикса е хващането на плочата по ръба и кръговото движение на опряните пръсти по дъгата, която се получава при скретчинг. Този скретчинг се получава по-мек и плавен и е подходящ за миксиране на house или garage, макар че се използва от всякакви DJи.

Плочата се скречира в периферията, а не в средата към хартията, както съм виждал да прави мой приятел. Пипането в края на плочата изисква много по-малко усилия и осигурява по-голям контрол над плочата, както и по-стегнати движения напред и назад.

Левичар или десняк? С коя ръка да правите скретч? Все пак и двата грамофона позволяват пипане на плочата отляво. В стил Даосистка неопредлимост ще кажа, че е добре да се използват и двете ръце. За пример мога да изтъкна благосклонността която се оказва на работата и с двете ръце по време на DMC шампионат.