Миксиране на три четвърти такта с обикновен(4/4). От чисто практическа гледна точка мога само да заявя, че достигането на умение от такъв род е въпрос на лична нагласа. Такова смесване да е малко по-сложно за възприемане от самият миксатор по време на микса. Причината да не смятам това умение като по-развиващо е практическо рядкото му приложение. Колко пъти по време на парти ще ви се наложи да преминавате от 3/4 на 4/4 и обратно? Максимум два (веднъж от нормален към 3/4 бийт и после обратно към класическият 4/4). Не виждам смисъл от непрекъснатото преминаване от единият на другият режим. В този микс има една особеност и именно поради нея преминаването от 4/4 на 3/4 в микс е рядко явление.

Ако приемем по бройки един лууп от 3/4 за – едно,две,три/ едно,две,три/ едно,две,три/……..,а нормалният лууп 4/4 за – едно,две,три,четири/за едно,две,три,четири/……то луупът от 3/4 бийт е значително по-кратък и поради това се повтаря за един отрязък от време по-често от 4/4 биийтовият лууп. Или с други думи – преминаването от 3/4 на 4/4 или обратно чрез директно наслагване на бийт върху бийт е промяна и на бързината на атаката а това често пречи за зациклянето на слушателите (защото, хей! – все пак за какво отиват повечето парти-гоъри на партита?).

Има и друго-промяната на бързината предполага увисване на атаката и сваляне на темпото при връщане от 3/4 към 4/4 – това не винаги е желан ефект.

А има и трето-много хора не са свикнали да танцуват на дръм енд бейс а камо ли на 3/4 бийт. Разбира се това не умаловажава този вид парчета. В един 3/4 ритъм микс те биха били в нормалната си среда, но когато нещата опрат до влизането на 4/4 или друг вид композиция става малко объркано. Все пак групи от калибъра на Autechre правят парчета с бийт от 5/4 (където един лууп е равен броимо на” едно,две,три,четири,пет/ едно,две,три,четири,пет/…….) или дори 11/4(не ми се брои от едно до единадесет но мисля,че схванахте картинката). И те не са единствени.

Друг пример: Space time continuum-“bisquit face” ритъмът му наподобява някои от нашите народни хора и дори не мога да го обясня с думи-трябва да се чуе.

Забележка – това парче вдействителност е 4/4, но звучи спънато, сякаш е 3/4. Това може да обърка миксатора.

Има два начина на смесване на 3/4 с 4/4. Единият е да се смесват самите удари на басовете поради което горноописаният ефект е в пълна сила. Другия е да се опитваме да вместим дължината на 4/4 такт в отсечката на 3/4 или обратно (в зависимост кое след кое влиза). При смесването на лууп 4/4 след 3/4 трябва да броим четири такта докато чуваме само три.

Това е малко странно, но след определено обяснение се свиква с прийома. Трябва само да разсъждаваме по следният начин. Независимо колко бийта има, един лууп е равномерен сам за себе си. Той започва и завършва еднакво равномерно и за едно и също време при непроменена скорост. И ако един лууп е една дължина от 1 секунда то без проблем можем да я разделим на две а оттам и на четири. По този начин можем да си тактуваме четири пъти дори и на 3/4 лууп.

Визуално това изглежда ето така

 

На същият принцип можем да вложим 3/4 бийт два пъти по дължината на 4/4 лууп. (може и един 3-бийтов да се вложи в един 4-бийтов такт – такива парчета на слушане звучат ужасно бавно. Стилът най-често е трип-хоп или дъбстеп). В аудиоклипа ще чуете преминаване от 4/4 към 3/4:

Ето тук ще чуете преминаване от 3/4 към 4/4  отново базирано на продължителността на такта (различна честота на бийтовете с еднакво време за изсвирване  за единица такт)

Още в началото на beatmix 1 казахме че всичко е мисъл. Ако успеете да си представите микса в главата си – как точно се развива, ще можете и да го приложите на практика. Може би ще зебележите, че във визуалният пример три реда по-горе двата модела на тактове не се наслагват точно един върху друг. Това е така защото аз ги разделям с цели полета а разпределението на едните бийтове в другите не са в цели числа.

Какво е фрейм

В техническите спецификации на CD плеерите от DJски тип се обяснява , че точната настройка на паузата може да с позиционира до 76 части от секундата. Спецификация на моделите Pioneer CDJ500 от 2000 година. Тъй като официалната мярка за секундата се равнява на сто стотни, допълнителното преразграфяване на секундата е поне странно и необяснимо на пръв поглед. Нека започнем малко по-отдалеч. Запитвали ли сте се защо при домашните плеери, натискането на паузата не е толкова добро колкото при DJските? “защото са по-кофти ето защо” ще кажете вие /например 🙂 /. Е да, обаче защо, колкото и да се стремите да уцелите момента на паузата точно преди определен звук не винаги се получава? Защото такива са възможностите на плеера за позициониране на лазера. Мога да отбележа от личен опит, че дори при прфесионални плеери за радио ползване (те са различни от DJските) паузата не е прецизна.  Имал съм случаи в които плейването на една и съща пауза започва от различен семпъл всеки пореден път. (при радио-моделите е вградена функция за връщане на лазера към последната запаметена пауза по подобие на cue бутона в DJските модели). Фреймвете са онези части на секундата на колкото би могъл да я раздели лазера при точна настройка. Фреймовете не са константна величина – те не са винаги 76 за секунда или каквото и да е друго число, което да не се променя.

Както може би знаете плеерът автоматично започва да движи по-бавно диска, когато просвирва последните му парчета. Това ограничава способността му да “насича” звука толкова начесто и често се получава отчитането на последователните фреймове да става през 3-4 стотни, а не през една както сме свикнали. Всъщност последното ни заблуждава, че фреймовете са сто за секунда/по 1 на стотна/, но някой фреймове отчитат от по две стотни отклонение. Все пак от чисто математически изчисления при 76 фрейма за една секунда (100/стотни) ще се пада средно по 1.315789474 стотни на фрейм а това дори за най-добрите плеери е малко трудно за отчитане.

Как да настроим точно паузата ако фреймовете отчитат по няколко стотни за всеки фрейм? Ще ви разкажа една история свързана със материала beatmix 1. В началото (1999 г.) докато си ориентирах издуханата глава, къде точно да позиционирам едно cue бях стигнал до извода, че най-правилната позиция не е фрейма точно преди каквото и да е започване на звука (ударният бейс например) а един фрейм по-нататък предната статия обозначен като точка “B”). Или с други думи точно върху първия фрейм от самият звук. В такъв случай при нормален микс звука би трябвало да тръгне малко по-рано и евентуално да ми се наложеше леко да обера скоростта от шайбата, но не се получаваше така. Тъй като бях още в начален стадий на привикване аз пусках паузата със замах – тоест удрях play бутона от разстояние. Времето за което пръстите ми преминаваха разстоянието от 5 сантиметра височина и удряха бутона бе достатъчно за да забави със стотни пускането на диска и моментите си съвпадаха точно.

После започнах да ставам по-милостив към техниката и само “мацвах” бутона с почти хоризонтална посока на движението на пръстите ми. Тогава открих че пускането на диска е по-“веднагически” от стария метод и пренастроих виждането си за точно позициониране. Този пример мога да дам като съвет за тези, които се сблъскват със ситуации на неточно позициониране в следствие на многостотните фреймове и не могат да се оправят още с нея.

Реално погледнато имате два варианта. В единият фрейма е на твърде късна позиция от необходимото и пускането на парчето ще “придърпа” бийта напред, след което ще трябва да го позабавите със шайбата. В другият случай позицията е твърде напред от необходимия момент и при пускането на диска парчето ще започне малко-по късно. Ако сте настроили фрейма по-късно просто ударете (нежно) бутона от разстояние това ще забави малко старта. Ако cue момента е позициониран твърде рано потренирайте с плеера как се пуска ама почти малко по-рано от необходимото. Това са техники с които се свиква лесно, добре е да се знаят, не изискват кой знае колко много умствен капацитет(идеално за моя случай), но отвреме-навреме помагат.

Как да позиционираме cue момента ако сме го запаметили твърде рано(или твърде късно). Може би си спомняте (надявам се – все пак не ги пиша тея работи защото обичам да гледам сексия бял екран на word-а вместо порно сайтовете във freesexsites.com), че позиционирането на паузата ставаше с еднократно натискане на play/pause бутона, наместване на мястото със шайбата и запаметяването с еднократно натискане на cue бутона. За да излезете от запаметеното място и да пренастроите по-точно момента, просто натиснете един от двата бутона за превъртане (без значение кой) еднократно и плеера пак ще започне да “заеква”.

Връзка между cue бутона и loop бутона. Ще забележите, че преди да натиснете cue бутона за запаметяване на паузата един от двата loop бутона (левият) мига до натискането на cue. На практика cue функцията се използва за запаметяване на паузата в стационарен режим (по време на пауза) и за връщане на последното запаметено място по време на движение на диска. Loop бутона пък запомня нова “пауза” (термина не е точен- по-вярно е да се каже нов cue момент) по време на движение без да влияе по някакъв начин върху самото просвирване на диска. Така че при следващото натискане на cue лазерът би се върнал на последното запаметено място от loop бутона.

Как да паузирам точно cue-то ако мястото за позициониране е твърде шумно? Единственият практичен начин за който се сещам е проба – грешка. Пример: Позиционираме момента на 00.00.05 и пробваме. Ако парчето първо тръгне бързо а после сякаш от самосебе си започне да бави, това може да означава,че моментът е “настъпил” част от бийта и той “прибързва” при пускане на диска. Сваляме cue-то на 00.00.04 – пускаме и парчето сякаш тръгва в такт но не сме сигурни. Сваляме на 00.00.03 и при пускане парчето се бави още от първият удар. Значи нужният момент е бил 00.00.04 .

Това е малко идеалистична ситуация, защото обикновено първо позиционираме точно cue и после настройваме скоростта от pitch контрола, а рядко скоростта ще съвпада още от първия път и не можем при такива опити от различни cue моменти да се ориентираме при разстроен pitch контрол. Какво да правим тогава? Приблизително позиционирате cue-то и пускате парчето. Оправяте го в движение със шайбата така, че бийтовете да съвпаднат. Ако въпреки това новият бийт се отклонява нанякъде не натискате cue-то както би било нормално а променяте pitch-a и дооправяте в движение със шайбата. Тъй като това е собено положение трябва да реагирате все едно смесвате на грамофон – без връщане към Cue в начална позиция. След като сте си настроили pitch контрола се опитайте да приложите написаното по-горе за да си донастроите cue-то. Може като обяснение да звучи сложно, но на практика това, са действия обхващащи максимум минута.

Особености и трикове при работа с лууп бутоните. Статията е писана когато модерни бяха Pioneer CDJ 500. Имате два бутона – единият започващ а другият затварящ луупа. Третият (малък черен, свързан с чертичка към втория) има почти същите функции като втория но е по-ограничен. Първият бутон започва отсечката на луупа, вторият я завършва и зацикля докато не се изключи от третия или чрез повторно натискане на втория. Какво още може да се каже за тези бутони. На дисплея се появява знак за лууп ако сканираната отсечка е изготвена и активна. При натискане на cue, лазера се връща в началото на луупа. Ако режимът (знакът) лууп е включен, при плейването луупа се стартира. При освобождаване от режим loop плеера чете диска по обикновеният начин. Луупът се стартира веднага с натискането отново на вторият или третият бутон. В това отношение двата бутона (десния и черния) имат еднакво действие, като изключим факта, че черният не може да “затвори” луупа. Ако по време на лууп отново натиснете първият бутон, луупът ще се изключи (маркира нов момента за нов лууп) и ще изчака да го “затворите” ръчно.

Бийт каунтъри(beat counters)-вършат ли работа? “е че за какво са ги направили ако не вършат”. Ами не е съвсем така. Появила се е много мощна вълна против използването на такива устройства. Първо защото те обикновено се поставят на миксери и софтуери със функция automix. Тоест на такива които се свързват към плеери и поемат приравняването на скоростите автоматично а това DJите не го уважават. Такива миксери и програми се справят с две парчета ако ритмите им са с приблизително еднаква като тип на равноделност бързина. Те са поставени за да помагат на DJя да се ориентира за бързината на едното и другото парче.

Бях чел изказването на един фен в мейлинг лист от Флорида, че когато отишъл в музикален магазин да пробва един такъв бийт каунтър цифрата,която му показал той, при тестването на собственият му диск е била погрешна. Има малко особености около скоростите на плеерите. Ако от компакт диск свалите чрез CD-ROM-а си парче и го изсвирите от харда на компютъра, скороста вече ще е друга. Пробвал съм го неведнъж, твърдението е било вярно всеки един път. Защото скоростта на CD-ROM-а е една, на хард диска- друга, а на CD плеера съвсем различна от предните две. Няма начин някой да установи каква е разликата при разделно слушане, последователно на различните машини. Това се установява само при директно бийт миксиране. За DJските CD плеери можем да приемем, че технологията на изсвирване е еднаква и оттам разлики няма да има.

Защо скача иглата на грамофона(при скретчинг и микс)? Един от най-дразнещите моменти при настройване на точен момент за пускане от плочата е, когато се опитате да я върнете назад и хоп, иглата отиде на разходка. И сега какво? Всеки път ли ще трябва да си играете нежно едвам едвам да настройвате момента и да не смеете да мръднете, докато по телевизията разни DJи с мощни движения осакатяват поредната грамофонна доза? Разбирането поражда толерантността а оттам правилното практическо държание с оборудването. Причината една игла да скочи е комплекс от много условия:

– Нивелиран ли е грамофона? Това се установява с нивелир и се дорегулира чрез въртящите се крака на грамофона. Грамофонът трябва да е хоризонтален във всички посоки. Това най-лесно се установява, като сложите нивелир и бааавно завъртите диска на грамофона. Освен това грамофона трябва да стои стабилно на маса.

– Правилно ли е регулирана дозата? Дори и да спазите заводските настройки за съответната марка грамофона доза, тя пак ще скача. Причината да се регулира е не за да не го прави а за да се осигури най-качествено прослушване и по-дълъг живот на иглата. Четири са факторите влияещи на дозата по време на просвирване: центробежна сила, височина на рамото, тежина на грамофонната доза и сила на натиска върху плочата. Сега няма да се впускам в подробности точно как се настройва една игла, само ще спомена, че лошите настройки повреждат винила и износват иглата по-бързо.

Точните настройки ще бъдат описани в друг материал. (по-късно тук ще бъде сложен линк за директна връзка към него)

– Как се работи с плочата? За тези които са свикнали да държат винил е ясно, че самият начин на движението на ръката определя реакциите на грамофона. Това е подобно на кормуването умение, което бих обобщил изисква умереност. Тъй като грамофонът е сложна система от точно настроени механизми той е ювелирен, но здрав инструмент. Ювелирен защото, за разлика от пултовете, които могат да издържат на брутално отношение без рязка промяна на функционалността си, грамофоните реагират веднага. Иглата не търпи силово отношение. Грамофона не е булдозер. Той е създаден за фино миксиране и затова с него се работи фино. В отделен материал(beatmix 4) подробно ще се изпообяснявам как точно се държи и се работи с винил.

– Центриране и центробежна сила на плочата. Ще кажете”какво центриране? Че тя дупката си е в центъра”. Е да ама не! Дупката в преобладаващата си част е ПОЧТИ в центъра. Това не си личи при разглеждане, но ако наблюдавате държанието на рамото по време на просвирване на плоча, ще забележите как то прави почти незабележим(а понякога и не чак толкова незабележим) заход наляво-надясно, напомнящо вълненеие на кораб (поне на мен ми напомня, няма сега да седна да се разправям с една торба идиоти дали чак толкова прилича на клатенето на кораб или не:) ). Проблемът при наместването с ръка идва от това, че в даден момент иглата се оказва на най-отдалечената си позиция от винила (при равномерно движение е доказано, че в такава позиция иглата изминава много по-голяма дъга за същото време за което изминава противоположната и поради това се увеличава центробежната сила. Това е малката капка, която може да накара чашата на равновесието да прелее и иглата да отиде-познайте къде! Описаното захождане не може да се вземе под внимание, като критична причина иглата да скочи. За сметка на това състоянието на плочите играе роля за стабилността им върху грамофона. Изметната (изкривена) плоча има много добро сцепление от едната си страна, а от другата се плъзга неконтролируемо при докосване (огъната е така, че само средната част от нея се трие по въртящия се диск на грамофона). Някои плочи имат по-широки отвори в средата – било заради оширяването им с времето или произведени по този начин, поставени на грамофона те се клатят при пипане с ръка. За целта широкият отвор трябва да се уплътни – обикновено с хартиени стикери залепени през дупката.

След всичко това следва въпросът: как така на други DJи иглата не скача? Ами две обяснения ви очакват. Едното е равно на 4,5 а другото на 6,5 грама. Когато някой DJй отиде само за една вечер (примерно) да свири в някакъв клуб, той си “връзва гащите” за евентуални фалове и обръща тежеста на края на рамото на грамофона, като я навива със задницата към себе си. Максималната тежест, която може да се достигне в нормално положение е 3,5 грама. Поне така пише на тежестта отпред като погледнеш разграфения пръстен. Факт е, че всеки модел доза тежи различно и има различна височина и ако се хванем от инат можем да натиснем до толкова рамото, че натиска да се увеличи неимоверно повече. Ако се върнем на изходните данни и приемем, че всичко е нулирано, а после рамото е регулирано, се спираме пак на числото 3,5. За да увеличи натиска още повече гореописаният DJ развива тежеста и я обръща обратно, защото по-тежката част е задницата и. Навивайки я наново той я доближава до дозата и увеличава натиска на 4,5 и повече грама. Това смея да наричам клубна настройка, именно защото се утвърди по клубовете а в домашни условия всеки си пази игличките.

Вторият случай е изключително фрапиращата практика, на всеки DMC шампионат да се изхвърля по една игла за пърформанс (това е 6 минути) твърдението е преувеличено разбира се =). Там тежината е 6,5 грама с цел въобще, ама въобще да не се допуска скачане. Как се постига това? По устройство дозата представлява един патрон (cartidge) и един държач (headshell). Патрона е завит към държача с две болтчета. За да се доутежни дозата тези болтчета се развиват и се поставят утежняващи пластини и след това отдолу отново се поставя патрона с иглата.

Някои държачи имат прорязано каналче за завиване на екстра тежест.


Така дозата е по-тежка и по-висока. Рамото се регулира за по-голямата височина (ако са сложени утежняващи пластини) а тежеста се обръща като за клубната настройка. И ето ви 6,5 грама. Ако си въобразявата че можете да натоварите иглата и още бързо се откажете. Първо -с виренето и няма да е никак същото, второ можете да я изкривите, да надерете плочите си или да счупите иглата. Така и така DMC е за ненормални… защо ли ви е…

Миксиране в ауфтакт Непонятен ми е изразът алф такт-може би е заемка от думата половина(half) или се асоциира с понятието алфа-като първи/нечетен.

Auftakt идва от немски. При всички случаи говоря за удара на високите в такта. Ако пак се върнем на туптупкането от beatmix1 в едно”туп-тс” моментът “тс” е ауфтакта. Изказването на разни (позволявам да бъда цитиран) профани, че видите ли “искам да миксирам като Sven Vath-той смесва на ауфтакт” породи у мен само отвращение към съответният човек. Първо,говорим за личност,която е използвала тази техника, в период,когато за участие на вечер е изпивал по 40 халби бира. С други думи е бил поркан като свиня(нали ги знаете тези германци с висналите кореми и техните фестове на бирата,коъдето под масите/не лъжа/има специални улеи пълни със дървени стърготини в които те се изпикават както си седят за да не губят време и да се наливат по цял ден ). А щом е бил поркан като свиня определно не е уцелвал два бийта заедно. Освен това очевидец ми е разказвал,че прилагал този метод само когато изпуснел бийта в ефир.Тоест бийта започвал да изостава (например), но той не го оправял а напротив, забавял го докато новия бас се наложи върху старите високи-или ауфтакта на старото парче. След това оставял парчетата известно време и рязко режел старото,предизвиквайки странен ефект на”придърпване” на водещият бас. Забележете условията – пиян (това иди-дойди), но най-главното – изпускащ бийта DJ едва ли може да се нарече добър а камо ли кумир. Не отричам музиката му, но самият му живот е красноречив сам по себе си “сега е нов човек-не пие не пуши не взема нищо”/DJ steven/. Щом той се е отказал от условията, принуждаващи го да прибягва до ауфтакта, смятате ли, че още го използва? Не смятам този метод за лош. Той просто е експериментален и не е приложим до степен в който винаги от такъв тип микс да се получава нещо красиво.

В реална ситуация смесването в ауфтакт се прави ако парчето започне само със снеър и по него се нагодява новото парче спрямо снеъра на старото. Смесване през половин време, описвано в задраскания пасаж се прави рядко и не е нормална DJ-ска практика.

Промяна на ритъма и на двете парчета по време на микс. Класическото схващане за бийтмикс е да се вкара в ритъм всяко следващо парче, като за целта се променя скоростта му и се приравнява идеално върху бийта на старото. Има случаи обаче, когато ни се налага да местим питч кинтрола и на двете парчета. За първи път видях използване и на двата питч контрола от англичанин. Смея да твърдя,че в България не са овладяни напълно възможностите, които предоставя такова миксиране и аз не съм видял масовото използване на тези техники от българи.

Двата питч контрол се използват едновременно при следните ситуации. Когато питч контрола на новото не може в крайно положение да обхване скоростта на старото парче. Това обикновено се получава когато имаме твърде бавно ново парче а старото е прекалено бързо. (разбира се има и обратни варианти) тогава се налага да свалим питч контрола на старото парче за да обхванем скорост, която е достижима за настройка от другият питч контрол. За справка мога да кажа че свалянето (или качването) до един процент би могло да не се забележи от слушателите. Със сигурност промяната на на с 0,3% в едно движение остава напълно незабелязана.

Втори случай – при дълъг микс, най-много се дразни човек, когато му се налага да бута защото, колкото и да приравнява скоростите, все е останала някаква малка разлика и той трябва периодично да я компенсира. Един от елементите на висшият пилотаж е именно смесването, чрез използване на питч контрола за фино догонване. Нека поразсъждаваме (това е занимание, което не ми се случва твърде често). Да кажем ,че правилната скорост на едно парче е 4,25% обаче ние можем да сложим питч контрола или на 4,3 или на 4,2. Какво правим? Обикновено оставяме микса с бутане/бавене и ако нещата тръгнат на разминаваме се справяме със ситуацията кой както може. А какво ще кажете да сложите питч контрола на 4,2 и като тръгне да бави просто да вдигнете питч контрола? Това действие ви помага по два начина. Първо – не се занимавате още доста време с парчето и можете да правите нещо друго (примерно да вкарате трето – айде бе! Нали сте ербапи:) ). Второ – не давате да си проличи намесата ви така както си личи когато бутате с ръка. Едно от нещата, които издават лошият DJ е паниката. По-малко нерви, повече време на разположение…

Тази техника ни води и към третият случай.

Смесване само с питч контрол. Бих нарекъл метода”техника на Quicksilver” защото именно той миксира по този начин. Вместо да бутате или бавите диска/плочата,  догонвате едното парче с другото, като рязко сменяте скоростта на питч-а.

Пример: Върви старото парче в ефира. Пуска се новото на слушалки, на 0% питч. То бави – DJя вдига питча с 6%. Новото догонва старото и стремително започва да го изпреварва. DJя сваля на +4%. Изпреварването се омекотява но продължава. Под изпреварване имам предвид усещането за все по-голяма амплитуда между ударите на новият бийт спрямо стария. Намаляването до скорост, близка до нужната няма да накара бийтовете да съвпаднат. Това би означавало връщане на бийтовата атака назад докато бийтовете се наложат едни върху други – което пък значи че скоростта е по-бавна от нужното. Ако обаче горе-долу преднината на новият бийт (в случая на +4%)  не се набира нагоре (много бързо) а си хлопа с еднакво предварение в продължение на времето значи скоростта е някъде там. DJя сваля на +3% и биййта започва да изостава. Елеметарната логика сочи, че правилният бийт е някъде между 3 и 4% на питч контрола. DJя вдига до 3,7 (например) и изоставането спира. След това, както гласи старото правило, че “90% от микса е слушане а 10% манипулации”, спира резките промени, побутва парчето колкото да се наложи върху бийта на старото и слуша. Оттук нататък можете да използвате гореописания метод за лекото вдигане или сваляне на питч контрола с минимални стойности и да си нагласите фино скороста.

Тази техника се счита за умение от висшият пилотаж защото трябва да се развие усет за правилна скорост в случаи когато двата бийта не съвпадат и не може директно да се установи кой накъде е тръгнал. Имайте в предвид,че 1% е равен на бийт и десети разлика. Ако едно парче върви със скорост 130bpm а после го качите на 131bpm разликата може да се усети чак след 30 секунди (за по-готините типове тя ще се открие много по-рано).

Но въпросът е друг. Може да се излъжете и да приемете сходни бийтове за добре миксиране а фалът да се получи, когато извадите и новото парче в ефир. Това е грешка на много много хора и често съм виждал как тя не се разбира, оценява и възприема – “как, аз мога да миксирам!”; “аз смесвам перфектно!”; “скучен ми е бийт микса вече ми трябва трети плеер!”. Това са съвсем реални реплики на трима варненски фенове, които се смятат за DJи. Мисля, че вече може и да са се научили – все пак от написването на статията минаха поне 10 години =)

Проблемът с разминаването идва от това, че всички адски много бързат за някъде (абе май за момента в който им дават парите след партито ама нейсе). А на практика няма за къде да се бърза, микса е ПОСТЕПЕНЕН процес. С други думи – трябва първо да се случи нещо за да се случи следващото. Бързането е още един от начините да се познае непрофесиопналиста. Използването на двата питча по време на микса е странен метод и изисква съвсем отделна подготовка от класическият микс.

Описаният от мен метод с догонване не е пълен. Той само обяснява как се наглася едното парче в другото и после новото се отваря към колоните.

Как точно се смесва с два питч контрола, като и двата се движат ще поясня в следващо издание обхващащо видовете микс и методите в подробности. И последният вариант в който не се бута само питч контрола на новото парче ще представя под формата на разказ – за това как аз видях за какво става въпрос и си взех стабилни поуки. DJ Roy the Roach беше гост в Комикс клуб през 1999та. Получи невероятно тлъста сума за пускане на лигав геръж, но признавам – това е най-добрият DJ, когото съм виждал през живота си, незавсимо, че миксът му беше само на два грамофона а познанията за CD плеерите-нулеви. Той е прекарал над 20 години зад грамофоните и показа на най-добрият геридж DJ в България (DJ TK) къде зимуват раците. От него видях много основни елитни техники, но тази която ще ви опиша беше негова запазена марка на работа. Пуска парче, миксира следващо. Оправя пичт контрола на новото, бута, бави – всичко необходимо за наместване на един микс. ОСОБЕНОТО беше когато изкарваше новото парче в колоните. Какво слушате в един микс когато влиза парче? Как ще влезе парчето. Тънкият момент беше че той не се занимаваше повече с парчето кето влиза а с птич контрола на това, което излиза!

Не е кой знае какво но все пак. Всички малки дооправяния се концентрираха върху старото парче. Така атаката на новото оставаше абсолютно права и ненарушавана от грозните бутания и бавения а старото парче елегантно се донаместваше. Ако съчетаем тази висша техника с изрязването на басите от пулта на старото парче, ще получим ново парче, влизащо абсолютно равномерно и излизаща тема от среди на старото. Тъй като баса на новото води, средите на старото само отзвучават без да се блъскат с равномерната поредица от бийтове ако се получи разминаване. Не съм виждал никой друг да използва тази техника на нивото с което работеше този лондончанин. И ако някой смята да си прави устата за противното, то да аз съм виждал да се използва тази техника в българия, но тоношението с което се работеше беше, сякаш се е получило случайно. А в тази техника има идея и концепция.

Кога въпреки че се бута или бави не се променя питч контрола? Виждали сте го неведнъж – парчето си ходи нанякъде ама DJя не, само го добутва и не пипа питча. Отрицателната страна на въпроса – когато DJя е идиот. Той по дефиниция си е идиот – той дори трябва да е завъшил професия ИДИОТ иначе няма да го приемат за DJ. Въпросът е за онези други идиоти, които правят очевидни неща едва когато титаник вече е потънал.

Когато в слушалките е едно а в колоните нещо съвсем друго. Получава се често и е кошмар – микса слушан през слушалки е прекрасен и в момента, който се отвори навън става голямата салата.

– Немастериран звук. Тогава DJя просто стои и чака да падне тавана, защото е единственото, което може да направи.

– Когато парчето е гадно сикуенснато (подредено). Звучи малко по детски, ама някои парчета са вдействителност кофти семплирани. Нещо, което трябва да е равномерно, започва по един начин а продължава по друг различно бърз от предния.

– При неточен старт. Когато парче се плейва от място, където аудио информацията не е много ясна, а после тръгва нанякъде си човек остава с впечатлението, че то си променя скороста а всъщност не е така. Примерно ако трябва да смеси от снеър в ауфтакт а вместо това пусне снеъра на новото, в първо време върху баса на старото.

Микс на парчета извън възможностите на питча. Най честият вариант е – ново парче, което е твърде бавно дори при маскимален питч. Един от вариантите е ако имате възможност да върнете назад питча на старото парче (както писах по-горе). Ами ако на старото е максимално назад а на новото максимално напред? “Назад” и “напред” са условни изрази – физически те трябва да са точно в обратното положение на пичт котролите си, но аз имам впредвид ако староро парче е максимално забавено а новото – максимално ускорено. Тогава бутаме. Бутаме равномерно и непрекъснато, като имитираме по-висока скорост от достигаемата при нормални обстоятелства. Техниката на равномерното бутане за да се компенсира недостига на питч обхват е вероятно толкова рядко приложима, колкото и смесването от 3/4 с 4/4 такт. Аз лично съм имал и случай на раномерно забавяне за да се смеси рап със трип-хоп. Равномерното забавяне с грамофон се прави като се задържа пръста по стената на въртящият се диск и се упражнява равномерен натиск – по-голям натиск, по-голямо равномерно бавене.

Насичане на фейдъра по време на микс. Вмъкването на елементи от новото парче въпреки че не е изрядно регулирано откъм скорост, имитира бийт микс и често дава информация за това какво трябва да се прави с питч контрола. Ако на всеки 4 времена такта например (тоест на всяко първо време) загатвате семпъл от новото парче на фона на старото, а семпълът започва да се обажда все по-късно и по-късно значи трябва да вдигнете скоростта му. Това обаче е само един от вариантите за насичане. Ако смесвате два бийта (при мискирането на брейкбийт е от неоценима помощ) и новият например започва да изпреварва, вместо да провлачите звука докато го бавите с ръка, можете в ритъма на старото бързо да насечете новото парче и така разчленен, звуковият поток няма да издаде забавянето.

Аз съм виждал и друг метод. Вкарват се цели 3 от 4 бийта от новото парче и малко след последният удар парчето се реже и оправя в скрития момент . В такта на старото веднага след това се пускат нови 3 бийта. Така дори баса на новото да не си е на мястото се изрязва само кратка отсечка, която се чува точно от първият до 4тият такт на старото парче като след това се “скрива” в периода между “4”и”1″ за да се оправи отклонението. Това почти наподобява пълен бийтмикс и е удобно средство за донастройка.

Ако свалим двата питч контрола с еднакъв процент ще се запази ли съотношението на бийтмикса? Не. Защото от 125 bpm 1%=1,25 а от 129 bpm 1%=1,29. Дори при изравнени скорости и реален бийтмикс свалянето с 2% напримвер и на двата сваля бийта с различна стойност. Първият бийт намалява с 2,5 бийта а вторият с 2,58. Откажете се от такива опити в ефир. Известно време двете парчета ще свирят заедно защото отклонението е малко, но е въпрос на време да се получи притупване. Ето затова смятам за тъпо изказването на Файчето (за тези, които не знаят какво е компютър и подобни работи – той е от Тибетски сърца – една секта с полови сношения и масово поемане на наркотици – лоши, лоши момчета:) ). Та изказването му беше “абе тея плеери в Комикс са много развалени – свалям две парчета с еднакви проценти а пък те почнаха да се разминават…….

МА НЕ Е ВИЦ!!!