Блато е състояниe в което DJят изпада когато не знае какво точно става изпод ръчичките му, поради невъзможност да познае кое парче накъде отива. Основно причините се дължат на това, че нещо му пречи да чуе познатите му ориентири. Това може да се дължи на лошото озвучение на залата в която свири, на прекаленото увеличаване на звука, на не добре мастериран звук от носителите с които смесва, на чисто и просто физическо заглъхване на ушите след дълго пускане.

Блатото може да се появи в последствие след като са смесени двете парчета или още при прослушване на новото в слушалките. Факт е че то е неизменна част от работата на DJя и не се лекува. В смисъл-да, можеш да се обучиш как да го избягваш но никога не си застрахован. ВНИМАНИЕ – не бъркайте лошия микс със изпадането в звуково блато. Блатото е термин (мой-надявам се да стане официален за вбъдеще – и аз да дам нещо на света 🙂 ) който се приписва на миксатори които знаят за какво става на въпрос в микса но са се объркали в тъмното.
Ще разгледаме основните фактори, влияещи на DJя и карайки го да се обърка. Като изключим диамантеното правило че “DJя е идиот но това не го оправдава” вземаме под внимание факторите, така както съм ги изброил.

При лошо озвучение на помещението в което работи DJя може да се сблъска с два дефекта – реверберация или дисторшън. Реверберацията – ехото се дължи повече на скапани зали отколкото на скапани колони. Или на не добро разположение на последните. Дисторт-а както фонетично се изговаря от английски изкривяването се получава или от слабичка колона на която е подаден твърде силен сигнал и тя дере извън възможностите си или от изгоряла колона, чиито оригинален капацитет на честотен обхват вече напомня на прегоряло пържено яйце. Или от кофти като качество подаден звук.   И трите не зависят от DJя и са само кармичното му изкупление от предишен живот – търпи и продължава напред.

В някой случаи ако е възможно препоръчвам да намалите колоните до разумни граници. Третият пример – немастерираният звук в носителите е често срещан дефект в mp3 CD-Rите. Имам в предвид CD-Rи на които е записана музика свалена от интернет и преобразувана от mp3 формат в wave, за да може да се използва като аудио дискова информация.

Последният основен фактор който споменах е заглъхването на ушите. По време на микса ушите заглъхват по някакъв естествен механизъм, защитавайки нервната система от прекомерно натоварване и изолирайки нервните центрове на усещанията. Бих могъл да сравня това преминаване на по-нисък слухов режим със ритуалните танци на тай-боксьорите. В техният случай при звукът от едни доста шумни инструменти пищящи като гайда, че и по-зле тай-боксьорите изпадат в състояние близко до унеса и не реагират чак толкова с нервната си система колкото с нещо друго, което им помага да се потопят в смисъла на движенията в битката. Нещо подобно е и положението на миксатора.
При все това, че за много много DJи смесването не е духовно явление, в един момент несъзнателно те също изпадат в състояние разграничаващо предният режим на миксиране с този който се налага. Тук обаче няма да отделим внимание на духовният аспект защото това е тема за друг материал, който специално ще побликувам тук по-късно. Ще се спрем на неприятните последици от едно такова притъпяване на усещанията. В един момент миксатора започва да чува само една шумяща каша. Инстинктът на всеки човек е да увеличава нивото на сигнала с времето за да преодолее тази нечувствителност. Това обаче подсилва ефекта на тенекиено блъскане в главата му и той само се изнервя. Имах такъв случай. Смесваме с мой приятел една сутрин ей така за удоволствие. Той започва да се нерви и да изпуска микса от юзди. Аз също го правя поради същите причини, но за разлика от него аз не действам толкова колкото разсъждавам(резултатите от които разсъждения виждате тук впрочем) и съм стигнал до извода че ако нещо ти дрънчи и шупти по-добре е да го намалиш. Казах му да си намали монитора, той го направи и микса му тръгна по-добре.

Това което искам да кажа с този пример е че вие самите не бихте усетили кога нещо вече не е наред с нивото. В един момент човек отстрани трябва да ви светне какво точно става. В ситуации като тази е добре някой на когото вярвате да вземе за момент инициативата и да ви каже “нивото е много силно,понамали го!”. Една от причините поради което човек изпада в блатото е неточната му преценка. В смисъл не че е лош миксатор а,че нещо му пречи да я направи. В такива случаи друг човек отстрани може кристално ясно да чува и осъзнава какво не е наред в микса а самият DJ, да не чува и капка от това,което му трябва.

Блатото зависи от някоко звикови особености на самите парчета.

МАСТЕРИНГ – всяко студио има собствено виждане по въпроса какво е това качество. Всеки оператор на пулт в едно такова студио е свикнал да работи със своята си техника и знае как да извади максимално исканото качество от нея. Ако пуснете два различни записа ще установите, че те доста се различават като динамика.

ПЛЪТНОСТ НА ЗВУКА – има парчета които бихе могли да “изтананикаме” кат о”туп-тс-туп-тс туп-тс туп-тс” а има и такива които ще оприличим на (не се смейте) “дау дау дау дау” има и трети на които по-им приляга “буммм буммм буммм буммм” или такива които да приемем че звучат като “тп тп тп тп”. Причината да си тиктакам като идиот е че се опитвам с най-прости примери, да покажа разликата в плътноста на различните ритми, било то и от един и същи музикален стил. Освен мастеринга на звука всеки артист си има цел. Цел в която влага точно определен избор на семпли с които да създаде звукова среда, която да нарече музика.
В един момент, докато миксирате обаче може да се окаже,че новото парче изсмуква напереността на старото и направо го поглъща, въпреки,че на светлинната индикация то е със същата по сила ниво като старото. Или пък парче, което ви кара да увеличите нивото му с няколко децибела над старото за да може да се чуе в колоните, въпреки че индикацията вече е полудяла. Обикновено вторият случай ме кара да съжалявам за това увеличение, защото след като изчистя старото парче се оказва, че колоните се опитват да изплюят някакъв вибриращ нисък бас много над техните възможности.

ВИСОКИ – те според мен са честотите, които най-много ме спасяват, когато изпадна в блато. Аз лично, докато смесвам или правя жалки опити да смесвам изпозвам тези честоти за да се ориентирам. Ако има някаква дандания и аз не мога да разбера откъде е, просто изрязвам леко високите на едното парче и увеличавам високите на другото. Понякога махам баса на парчето с вдигнати високи. Така ми остава един бас от едното парче и високи от другото. Тъй като това са коренно различни честоти веднага си проличава кое бърза спрямо другото. Това е по-добър метод (наблягам – честотите се изрязват частично не напълно) от сравняване то на двата баса, особено ако единият звучи като боза (въпрос за начинаещия учен – как звучи бозата, а лимонадата:) ). Някой DJи се мъчат да се ориентират “убивайки” баса на едното парче. Ами ако баса на едното парче е много мек, но плътен а другият много ударен и твърд, но прибран? Тогава, който и от двата да махнем, нещо ще се изгуби в микса. Ще обезоръжим нападателността на момента, когато двете парчета се смесват. В някой случаи махането на баса на едното парче за да се ориентираме е добър метод, но аз лично го избягвам, защото не ми носи винаги очакваният резултат.

НАПРЕГНАТОСТ НА БИЙТА – ако се върнем пак на тиктакането с уста мога много лесно да обясня напрегнатостта на бийтовете. Единият е да кажем “туп туп туп туп” а другия “дуумм дуумм дуумм дуумм”. Разликите са очевидни. Макар и с еднакъв так бийтовете на различните парчета могат да удрят на различни места в звуковата си даиаграма.

Това е примерно изображение на няколко баса. Просто за да си го представите. Напрегнатостта на бийтовете са от значение не само ако сме попаднали в блатото.
В микс някои от парчетата се припокриват почти идеално, но като че ли новото парче е по-напористо. Сякаш бяга напред и въпреки това не се отклонява и не притупва.
Това зависи и от преценката на миксатора, който за да подреди двата бийта както трябва е “попреместил” баса на новото парче малко по-напред. Напрегнатостта или по-скоро засичането на усещане за напрегнатост е една от стъпките към професионалния микс.  Ако парчетата са сходни по звук, но започнете да усещате напрегнатост в едно от парчетата, това често е знак за по-бързата му скорост и евентуалното наличие на притупване след време ако го оставите да набира сила.
Напрегнатостта може да се опише като признак на парчето подобен на апетита на животно. Тя започва да подяжда нормалното разположение на стария бас сякаш иска да се изкачи на някакъв по горен етаж използвайки го за стъпало. Това е една стегнатост в звученето, която не се разлива и смесва спокойно с другите семпли а нападателно малко по малко започва да не звучи на мястото си.

Ето примерно смесване с бийт, който малко по малко изпреварва скоростта на стария – усеща се натягането между двата баса:

А ето как би трябвало да звучи когато няма проблем


Но това още не е притупване. Напрегнатостта може и да излъже миксатора и той да забави напрегнатият бас, с което да причини трополене а оттам манипулацията на двойното отбягване ви е ясна. Като музикален пример мога да дам едно много старо трайбъл парче ремиксирано от Armand Van Helden – Aw Yeah (8th St. Bootleg Mix). Тук бас, синтезатори и високи леко се разминават, създавайки различна напрегнатост, взависимост по кой еид семпъл се ориентирате в микса


Дръпнатото звучене на баса е особеност с която трябва да сте свикнали преди да пристъпите към миксирането на такъв тип парче. А както казах и преди за да сте свикнали с парчетата си трябва да ги познавате. Непознаването е лош ориентир и той се изглажда с практиката. Ще повторя думите на един DJ, който е писал обширна тема по въпроса за Djстването, оборудванео и всичко в тази сфера: “питат ме как да постъпя, какво да направя за да се науча да миксирам. Смятам че няма кой да ви даде точни отговори но най-добрият съвет който мога да дам е-практикувайте!”.

СМЕСВАНЕ НА ТЕМИ – ще зачеша този въпрос отново, защото смятам това умение, за част от висшият пилотаж в кръга на микса. Дори чилл-микса се нуждае от точно попадение между две теми. Това което бих могъл да кажа по въпроса е да започнете да слушате монотонна музика. Не е задължително да е еднообразна, просто не трябва да е твърде ескалирщо слизаща, вълнуваща се, сменяща тема. Просто нещо което се развива много бавно и последователно. Като начало мога да ви предложа да си броите от едно до осем, като всяка единица да отговаря на всеки бийт. След време това броене ще стане естествен и почти неосъзнат механизъм от усещането за развой на една тема. Може да усетите как четири или осем осмици затварят цикъл, който започва наново. Тоест, нещата закономерно се повтарят и ако намерите началото и края на тази закономерност ще знаете кога да пуснете новото парче. Аз лично съм виждал много хора да пускат такта на “три” а не на такт номер “едно”
Хайде да поброим малко.
Значи имаме тактове под следната поредица,1-2-3-4-5-6-7-8;1-2-3-4-5-6-7-8;…..


Кога трябва да се пусне бийта на новото парче? На “едно”. Е да, амa някой го пускат на три на две на каквото им падне. След което идва онзи мелодичен момент, когато новата тема трябва съзвучно да се смеси със старата само че нещо не се получава. Защото едната е в средата а другата свършва. Аз много често се записвам когато се упражнявам. После прослушвам всички грешки, които допускам. Мога да ви кажа, че съм допускал и тази. Знаете ли какво се получава? Една каша в която и двете теми се обезсмислят макар и бийта видимо да е на мястото си. Просто и аз самият докато слушам записа и както си познавам парчетата не мога да разбера какво става. Това отново ме вкарва в блатото и нито аз нито някой друг харесва резултата в колоните.

Как да се измъкнем от ситуацията щом вече сме попаднали в нея?
Откъм тематичното смесване мога да направя само едно нещо (ако ми е останало време за манипулации) да спра новото парче да го върна в удобна КЮ позиция и да го пусна тогава, когато трябва. Друг начин е да се намали именно тази честота, коята предизвиква зацапване на звуковият фон. Това трябва да е плавно движение, което да не се подчертава с рязкост и моментна празнота в звуковият поток, когато махнете въпросната честота. В този ред на мисли единствените рязки движения, които аз одобрявам са при скречингите. Дори при прогресивна работа с фейдърита на насичане на звука от единия канал пак трябва да присъства някаква мекост, която се явява контролиращо звено на бързината и силата с която насичате звука. Трети начин е да се използват слушалките за да се направи една инспекция на всички канали, които се смесват. Това е абсолютно задължиелен прийом за миксиращите с три носителя, защото само така човек ИМА ШАНС да не се обърка.

Мой приятел използва интересен метод на смесване. Той слага и двете слушалки на ушите си, пуска новото парче и в такт пуска старото също на прослушване.
Така той предварително има представа какво да очаква като резултат, когато отвори и второто парче . понякога същият тозиDJ прави точно обратното. Пуска старото в слушалкита (все пак в тях няма да чува кънтежа на залата) и в такт включва и изключва прослушването на новото парче.
Върши работа-честна пионерска.