Във всяка криминална история разследващият сложен и заплетен случай търси не само извършителя и оръжието. Понякога те са налични още в началото. Това което вълнува следователя е мотивът за действие. Съдържащият смисъл на всяко едно действие, причината която води до съответните последствия, подбудите и нагласата на извършителя. Мотиви разбира се има не само в криминалните случаи. Мотив има във всяко наше действие независмо дали някой ще разглежда нашите действия под микроскоп или те ще останат незабелязвани. В ролята на малки следователи се превръщат слушателите, зрителите, читателите на всеки един продукт. Те получават история, вокоято има постройка – начало, развитие, развръзка. Това което всеки “свидетел” на историята преживява е пряко свързано с емоциите на поднесената му история. И за разлика от безпристратния криминален следовател, всеки един слушател, зрител и читател търси смисъла на поднесената му история за да я свърже с личните си преживявания, които тя му поднася.

Да се определи емоционалният отклик от едно художествено произведение е невъзможно. Изненадите са били съпътстващ фактор спрямо всяка една творба. И въпреки това с времето се натрупва опитност, която помага на автора да подготви нещо “сочно” на своята публика.

В сферата на музиката пресметливостта за очакван позитивен отговор е качество притежавано предимно от продуцентите. Като свидетели на звукозаписния бизнес и менящите се изразни средства на музикалния мейнстрийм, радиоводещите са добри познавачи на формулата, която би успяла да спечели масовия слушател. Популярността на едно или друго парче е сложен механизъм от маркетингова стратегия, радио-ТВ-политика и подходящи икономически и географски предпоставки. Но докато медиите са подчинени на тези условия, независимо от тях отделна група музиканти разпространяват звуците на въможно най директното и физическо ниво на индустрията. DJите – мускула на клубната сцена са личности, чиято задача е да представят нов и оригинален начин в мисленето изразено чрез звук.

Като крайната точка на дистрибуторската мрежа в ролята си на мелодични оратори, пред всеки един миксатор стоят няколко проблема, свързани както с личното и социалното развитие, така и с нуждата той самият да бъде разбран без изкривяване на посланието което предоставя. Инструментът за това е бийтмикс сет, съобразен стилово и времево със сцената чиито член е Djя. Като единствен и конкретен метод за комуникация с публиката, подготовката на сет е от изключително значение. Тук много DJи правят грубата грешка да подбират незпомняща се музика. Причината за това е че много то тях не осъзнават нуждата всяко условие задължително да бъде спазено за да може микса да има повече от добър отклик у слушателите. Условията са следните:

1 – Сетът трябва да съдържа съвместима музика. Има взаимноизключващи се стилове. Най-малкото слушателите на съответните имат противоположни житейски възгледи и слушателите на един тип музика не бих отишли на парти с “другата” музика. Има и напълно контрастиращи си стилове обаче, които смесени пораждат интересна еклектика (дръм енд бейс и рап, поп и IDM, RnB и брейккор, техно и акапели).

2. Сетът трябва да съдържа разнообразна музика. За някой хора съвместимостта се изразява в зациклящо еднообразие. Стилово миксът е спазен, но след такова излияние слушателят не може да запомни нито едно парче.

3. Сетът трябва да е грамотно миксиран. Това важи както в чисто физическата еднаквост на скоростите и спазването на равни нива на шум и тонални корекции, така и в самият похват на смесване. Рап музиката не работи в режим на бавно смесване и дълго държане на две или повече парчета в колоните. Джънгъл сет не работи добре с рязки изрязвания на честотни диапазони (болезнено груб и познат метод в техно сетовете)

4. Смесващият трябва да има какво да каже (музикално). Огромна част от DJи-те нямат никаква идея защо смесват. Посланията им са плитки или липсват такива. Всеки един стил музика има своя история и тя най-често е свързана с насилие. Рейв музиката – с полицейско преследване, Рапа с постоянните убийства между квартални банди, Нойз и кор сцената с предпоставките завещани от расизма (по-специално в Германия). Изразните средства на всяко едно течение са били дефинирани от убеждение че нещо конретно трябва да се каже. Парти DJи-те най-често пренебрегват посланията в музиката която пускат. Като изключим идеологичната част на песните, музикално миксаторът рядко взема отношение към музиката и това си личи. Поради тази причина огромно количество записани сетове са просто пълнеж с музика, която бързо ще забравим с времето. За да променим това, е добре и дори трябва да подбираме парчета с определена интелектуална идея. Така както Coldcut наврмето направиха едночасов сет с песни в които се рапираше или пееше за революция. И този сет е класика! Именно защото се е запомнил покрай това, че “има какво да каже”.

5. Покажи им нещо ново. За да има свое място в съзнанието на слушателя, една музикална раходка трябва да може да заведе следващият я, на място на което не е бил преди. Ако резултатът е непрекъснато повтаряне на вече изживяни емоции интересът към тази музика ще спадне. Дали ще бъде уникално комбиниране на две парчета, или напълно несвързани стилове смесени в нов вид съзвучие, или отличаващ се стил на смесване, все нещо трябва да направи микса запомнящ се. Микс, в който има дори едно отличаващо се парче върши повече работа от внимателно подбрана А-листа. Всички сме били там, пуснете нещо ново.

6. Ползвай утвърдени подходи. В смесването на приблизителни по скорости песни отдавна са се обособили зависимости за които DJя предварително трябва да е наясно. Задължително ще има определни парчета които не могат да се смесят директно едно с друго, задължително ще има парчета, които си пречат пускани в определена поредица. Дали защото те са специфично шумни и се обезобразяват съвместно по време на микс или защото настроенията им водят към твърде крайни състояния спрямо общото настроение на сета. Винаги се получават противоречиви моменти. Те трябва да бъдат откривани предварително а не по време на изява. Практикуването на подбор на песни не е грях а препоръчително опознаване на съотношенията в различни музикални постройки.

Понеже имах конкретен случай с човек, който обучавам в процеса на бийтмикс, ще отделя повече място за ползването на утвърдените подходи. Той редовно правеше две грешки. В момента в който допуснеше една от двете, се задействаше спихическият му стоп и не можеше да смеси никога повече от две плочи последователно. Първата грешка беше, че се опитваше да мине от една плоча на друга по време на затишие в първото парче. Най-често в такива моменти такта започва да бяга без въобще да може да се усети. При завръщането на ритмичната секция объркването беше твърде голямо и това редовно биваше последвано от спиране на микса. Този проблем започна да решава след като осъзна идеята че може да изчака да мине затишието (момент в който има само лийд-ове) и да изчака конкретен ритъм към който да се закачи. Втората грешка която правеше беше да се опитва да смеси специфични парчета които се обезобразяват един друг. Обикновено този проблем се оправя когато при слушане се следи не такта а някой друг ясен и отчетлив звук, по който да се равнява. Най-добрият начин е да се избягва конкертното кобиниране на такива песни. Ако разделим парчетата на “мокри”, “полусухи” и “сухи”* – където мокрите имат непрекъсната мелодия и/или вокали а сухите имат предимно ритмична секция без непрекъснати звуци, то редуването на сухи с мокри парчета би бил най-безболезненият и разбираем за слушателя метод. А и не би затруднил DJя.

*терминология позлвана при пускането на радиоджинги върху песни.

Ползването на утвърдени подходи също така значи и умението за комбиниран музикален подбор. Такъв метод е например селекцията на ремикси на парчета, които оригинално са изпълнени в стил, нямащ нищо общо с ремикса. Друг оригинален подбор е намирането на бутлег версии вмъкнати за разнообразие към стиловата насока.

Късметът, една селекция да се окаже интересна за публиката трябва все повече да се избутва настрани от съзнателната идея, че с конкретна музика може да се каже нещо. Ясен пример за това дават ColdCut с миксовете си. Не е задължително Djят да е социално или политически ангажиран, така както изпълнителите написали музиката са обвързали посланията в ползваните парчета. Ако поне малко се пресее типа музика обаче, посланието и подхода биха въздействали по-силно на слушателите.

Основната цел за миксатора обаче не е да бъде оригинален. Той трябва да бъде разбран. За да получи добър отклик, подборът му трябва да пази равновесие между музика, която се харесва и музика която той харесва. От една страна в едно парти има очаквания за смесвания звук. От друга, посетителят не отива за да чуе само познати неща. Концептуалното се появява тогава, когато двете крайности се смесят, не когато са отделени (1 час комерс, 1 час авангард). Познавах DJ който винаги смесваше 1 комерсиално с едно некомерсиално парче и следваше винаги таква поредица. Подобен похват доскучава по-бавно.

2008 Dj Noone