Това е версия 2.0 на статия написана през 2000 година.
В курсив са отбелязани допълненията и промените направени при рафинирането на статията за нуждите на djnoone.com
Задраскани са твърдения обяснени мъгляво или неправилно, но оставени за да сравните разликите между версия 1.0 и 2.0. Оправени са редица пунктоационни и правописни грешки (дай боже повечето). Добавени са аудио примери за обяснение на термините и техниките в статиите.


За по-лесно възприемане на теоретичното изложение въвеждам звуков маркер, който ще отброява тактовете и техните времена, за да следим развитието на звуковите отрязъци.

 

В едно древно учение се казва “всичко е мисъл”. За да успеете в което и да е начинание Вие първо трябва да визуализирате идеята си.

Какво се има пердвид под визуализация?
Най-простото обяснение е това,че ако искате да направите нещо първо трябва да сте наясно как, тоест да си го представите.
В случая говорим за бийт-микса или с други думи смесването в ритъм (такт) на две или три парчета, като една безспирна композиция и поддържането на един непрекъснат режим на подменяне на парчета в един и същ такт. За хората, които за пръв път се сблъскват с процеса на смесването “вкарването” на две ритъм секции, може, а и със сигурност СЕ оказва хаотично и неразбираемо действие без ясни правила за това как точно да се получи гладко преминаване без характерните притупвания, задължителни за всеки начинаещ.
Part one – what the hell is all that stuff?
Първо не е зле малко да се попреговорят вече казани и вече известни понтия и факти. Защото колкото и да ви се струва, че знаете всичко, нещо много малко, което ви е убягнало може да спъва съвсем сериозно процеса на обучение.
Бийт – единица за пулсация на ударен бас (в повечето случаи).
Такт Равноделна мярка в която се повтаря една музикална фраза или част от нея. Такта не е единична мярка а се дели на 4 времена, през които се повтарят пулсациите на бийта.
Ритъмкомбинация на пулсации (бийтове) по време на един или няколко такта.
Забележете, че разграничавам трите понятия, но въпреки това между тях има взаимодействие.

Ето три класически случая на комбиниране.
В първия случай имаме прав бийт – като на транс или минимал парче. Тогава бийтът се развива по принципа 4х4*. Той е равен на такта, всъщност идеално се наслагва върху него. На възможно най-примитивно ниво можем да опишем (времената на) такта с честотата на потупванията ни с крак, когато се опитваме да го отмерим, или с други думи когато тактуваме с крак най-образно ние определяме бързината на такта (в музиката бързината на такта се нарича Темпо. като DJско понятие ползваме съкращението BPM). Ритъмът е прав бийт и такта е равен на честотата с която го тактуваме с крак. И ако послушате малко ще откриете че в случая тактуването отмерва не само такта но и бийта.

Втори случай – брейкбийт – тактът е същия по бързина, но бийтът не съвпада с това което тактувате.
Причината за това е в различния ритъм. В случая дефинираме ритъма като равноделна или неравноделна поредица от бийтове. Колкото и да е сложен един ритъм обаче той е също толкова бърз колкото и в първият пример. Въпреки неравноделността и липсата на формула 4х4 (за пример един транс съдържа за едно повторение 4х8**=32 бийта, един брейкбийт в същото време за същата бързина и разтояние може да съдържа три пъти повече бийтове) темпото на парчето е също толкова бързо и такуването не се променя.

В третият случай нямаме бийт а само мелодия. Парчето би могло да е както с разчупен, така и с прав ритъм. Тук нямаме ритъм за който да се захванем, но отново можем да тактуваме.

И в трите случая това,което не се губи е такта. Това може да се окаже ценна помощ като ориентировка. Някои хора докато миксират вдействителност си тактуват било с крак, било поклащайки цяло тяло.

Part two – how to match the beat
Докато се научите да вкарвате два ритъма в един калъп ще преминете през две задължителни фази на ориентировка. През първата ще се научите да различавате двата бийта – този в слушалките и този в колоните, да ги съпоставяте и да разберете кой накъде е тръгнал.
Това аз наричам игра на криеница.

Във втората фаза ще навлезете (или поне би трябвало да навлезете) в положение,когато това което се опитвате да направите ще бъде едно безкрайно изравняване на бързината на единият бийт спрямо другия и ядосване защо еди си кое “бяга” спрямо другото със съвсем мъничко след около минута уж идеален микс. Това пък наричам игра на гоненица.

Финалната фаза – нека го наречем тройно виждане – може да ви звучи смешно но аз си имам думички за всичко =).
Това е моето определение за микса на три грамофона. На практика не бих могъл да го нарека тройно слушане защото дори и при тройният микс се прослушват едновременно максимум два аудиосигнала. Ако има нужда бързо се сравняват първи и втори грамофон, после втори и трети и накрая първи и трети ,но ако се осланяте само на смесената дандания, чуваща се от колоните и нещо тръгне да бяга едва ли ще се ориентирате какво става. Но нека не избързваме-всичко подред.

ИГРАТА НА КРИЕНИЦА
За всички начинаещи е повече от ужас първия опит да се смесят неща, които не знаем как да управляваме.
Пускането на бийтове става по определени правила, които първоначално не се знаят и съответно се наблюдава трополене като от конница като звуков резултат. Преди да пристъпите към бийтмикса трябва да сте се погрижили за някой задължителни условия.
Музика – трябва да познавате парчетата си. Не само да знаете на кой диск/плоча кое парче е хубаво но и да го познавате като специфика на звука. По-нататък ще засегнем една пречка,свързана с това,която именувах “блато”. Накратко в блатото понякога се изпада именно от непознаване на семплите на парчетата. Много DJи забързват погрешната песен защото са причислили бавещия се семпъл към не което трябва парче.

Ориентировка. Как да се ориентирате когато миксирате? Като за начало е добре да не бързате с ритъмното смесване. В наблюденията си с много начинаещи съм забелязал изключително много излишни и ненужни движения/манипулации, които повече ги бъркат отколкото ориентират. Едно от уменията, които трябва да придобиете да свикнете с разделението на слуха. Това се постига лесно но смятам че непрекъснато се усъвършенства. Един вид по време на микса главата ви се разделя на две половини – едната половина слуша само и единствено в слушалката с едното ухо парчето което тепърва ще смесвате а другата сравнява/слуша сигнала в колоните. Някои хора работят с двете слушалки на ушите си, което предполагам е полезно при болезнено шумни партита, но там вече е въпрос на навик а не а ниво на умение. Също навик е и използването на специфично ухо за прослушване- аз използвам само лявото – тоест само с него слушам на слушалката докато смесвам и само с другото сравнявам данданията от колоната. Няма на света човек,който ще ви спре да сменяте ухото за прослушване или да използвате и двете слушалки.

Второто основно умение което се изисква от вас е да настройвате “кю” и да го пускате в ритъм.
Намирането на кю позиция е малко дълго за обяснение тъй като засягаме обобщителна и за дискове и за плочи информация. Начинът на позоциониране при двете е различен но все пак те са обединени от общи правила-а те са:
И в двата случая трябва да се спре звука точно преди началото на ударният бас(бийта).
И в двата случая трябва бийта да се пусне в такт с парчето което вече върви.
И в двата случая кюто трябва да е в началото на тема а да не е който и да е избран от парчето бас.

Преди да обясня как се настройва кю нека направим една дисекция на принципа по който се развива едно парче.
Мнението,че ”техно”музката е плод на математически изчисления е бегло, но и вярно твърдение. В небезизвестният филм ”Пи’ ‘се изказва правилото, че ”математиката е езикът на природата”. Един прост пример – повечето парчета разчитат на най-широко утвърдената постройка 4х4*. В тази постройка една четвърт се явява един семпъл,който е част от един лууп(4 четвърти или по друг начин казано 4 16ти=1 четвърт от една полутема).Една полутема е 16 такта а тя се повтаря 2 пъти и прави една мелодична тема(32 такта).
Реално погледнато така нареченото 4х4 е всъщност 8х4. Преведено “осем по четири” значи, че музикалната тема в едно парче се развива в продължение на 8 повторения с по 4 бийта – времена на такта. Тоест за 8 такта една музикална тема се разгръща изцяло след което се повтаря в нова група от 8 такта, с по 4 времена всеки. На всеки 32 бийта имате изсвирена изцяло тема:Съществуват постройки в които една тема се повтаря 4(повторения)х4(бийта):Дори има теми в минималистични парчета, които се повтарят само един тактНо всички те претърпяват промяна след извирването на 32 бийта, дори и минимал парчетата.
На всеки 32 бийта се включва или отнема елемент от постройката на парчето:Някои парчета имат супер дълга експозиция, която налага развитие през 64 а не през 32 бийта: http://djnoone.com/wp-content/uploads/2011/04/64_beats_for_theme.mp3 Ето едно нормално развите за 32 бийта (8 такта) в клубно парче: http://djnoone.com/wp-content/uploads/2011/04/32_beats_for_theme.mp3 Някои имат нужда от само 8 бийта за цялостния лууп: http://djnoone.com/wp-content/uploads/2011/04/8_beats_for_theme.mp3

А някои дори 4 бийта:

Музикалната фраза се повтаря 4 пъти и след това търпи промяна(обикновено нагоре). Наслагват се нови семпли,или се увеличава налягането и това търпи промяна на всеки 32 бийта. Дотук е научно математическото обяснение. Какво следва от него – че парчето си има логическо развитие, независимо дали е супер минималистично или изключително превратно на всеки 10 секунди. Да хванеш бика за рогата и да се мъчиш да го доиш е малко неправилен метод затова и не хващайте който и да е бийт за да не се окаже, че после ще влезе мелодия извън такта и при наслагването и със старото парче ще се получи каша.
Имам един приятел който смесва перфектно бързина с бързина и ритмите просто залепват, но и до момента не мога да му набия в главата че тези теми трябва да се запазват а не да се пресичат една друга. Той и до момента не хваща защото е твърдоглав и затова миксовете му са трагедия.

 

 

Да се върнем върху ВАШИТЕ Djски селения…
Как да позиционираме кюто? CD – без да се опитваме ТОЧНО СЕГА ДА ви въвеждаме в управлението на CD плеера,набързо ще изброим минималните изисквания за настройката на вярно позициониран”кю” участък.

Както се вижда на изображението си имаме работа с четири потенциални примерни позиции, които са най-честата догадка на всеки започващ миксатор. Дали да настроят кюто точно преди наличието на каквато и да е следа от семпъла на баса, дали да забият точно върху ударната му част или малко преди нея.
Не се бъркайте от това че сме изобразили всеки “кю” момент на различен бас.Това е направено с цел просто да се вижда добре всяка позиция.Иначе басът който разглеждаме е само един.
В позиция А си имаме работа с правилно позициониране. Най-ясно то се усеща когато настройваме “кю” именно върху най-първият ударен бас на парчето, когато все още няма други шумни семпли, които да ни бъркат.

 

Във втория, третия и четвъртия случай нагласата би довела до едно специфично придърпване на парчето в момента на просвирване а това не ни ориентира добре за скоростта на миксирания ритъм. Преди самото обяснение на позиционирането чрез CD плеер искам само да отбележа железният закон на микса: той се получава само когато парчетата се заковат едно в друго още -при тръгването си. Дори малкото притупване още в първият момент ни дезориентира. Защо, ще ви обясня веднага след като набързо “покажа” как да настроите “кю”-то.

Обяснението описва намиране на Cue в т.нар. CD MODE. По-късно производителите на плеери въведоха функцията VINYL MODE, която при движение на JOG WHEEL-a (за краткост наричан JOG провлачва музиката точно както би се чуло ако бутате плоча)

Двата бутона на плеера play и cue не случайно са толкова големи. Те трябва безпогрешно да се натиснат при нужда а това значи да са лесни за прицел :).
С play както се задейства паузата, така се и пуска парчето. Запомнете, че DJския плеер няма стоп бутон и още при вкарването на диска го стартира с цел да не се губи време. След като паузирате парчето то не млъква, “като всеки порядъчен плеер” а започва да “заеква”. На практика плеера просвирва точно стотната, върху която сте паузирали диска и така ви дава информация къде сте спрямо началото на желаният за “кю” семпъл.
Тъй като в повечето случаи ще се опитвате да спирате с play бутона диска в ритъм, най-вероятно е да го натиснете в такта на песента.
Евентуално пръстът ви няма да е толкова бърз колкото ви се иска а и не е наложително и кю позицията ви ще спре едва в точка D.
Ако прослушвате чист бас би трябвало да се чува нещо подобно на звука, коийто бихте извадили от собствената си уста, като беззвучно и бързо произнасяте буквата “п”.
Или с други думи ще се чува най-шумният момент от баса като едно зациклено “п-п-п-п-п…”

В позиция на пауза cue бутона и play бутона ще мигат. В тази настройка роля играе и шайбата. С нея бавно започнете да местите cue позицията назад (по посока обратна на часовниковата стрелка) така скоро ще стигнете до позиция C, която също е неправилна за “кю”момент.
Чуваемо тя звучни на нещо като “т-т-т-т-т…”. Това е момента когато вибриращата част на баса почти не е влязла(за разлика от предната позиция, където беше в най-ударната си част).

Придвижете още шайбата(в случая наместването става внимателно без да се бърза)и ще достигнете до позиция B-при нея все едно че чувате едно “ц-ц-ц-ц-ц….”,сякаш си нямате работа с бас а със средна или дори висока честота. Придвижете шайбата до момент,когато няма да чувате и това.но не на позиция ,която ще е далеч от момент B. позицията трябва да е точно съседна по стотни на C.

В позиция A натиснете веднъж бутона cue и той ще спре да примигва показвайки по този начин смяната от режим на изчакване със готовност за свирене. Кюто е запомнено.

Следващото нещо което трябва да направите е в идеален синхрон със такта на старото парче да натиснете play и да чуете дали двата ритъма се разминават.
Точно сега е момента да се изпообяснявам защо кюто трябва да е точно настроено и защо трябва да се стартира в синхрон с ритъма на другото парче.
Имаме две песни. Едното върви в колоните-него ще наричаме старото парче защото е по-отдавна в “ефира” а другото-новото, тепърва ще се мъчим да миксираме.
Ако кюто на новото е по-напред от необходимото то ще тръгне сякаш с в такт но след секунди ще започне да се влачи но след това ще започне да удря по рано спрямо текущият бийт ,независимо,че скоростите му са приблизително изравнени със старото. Например:

Ако кюто е в ред но пускането не става в ритъм се получава каша а това макар и питателна дума е кофти за нашите опити да месим,без да мешаме….

А това е желаният резултат:

НАСТРОЙКА НА КЮ С ГРАМОФОН.
Позициониране тук не е точната дейност, която се извършва. Намирането на нужният момент става с последователно “възвратнопостъпателни” движения. Или с човешки думи непрекъснато движение на плочата чрез ръката напред и назад върху един избран семпъл – обикновено бас.
Ръката движи плочата в такт със старото парче така че на всеки такт да съответства движение напред-ударен бийт.
Или по друг начин ръката се движи два пъти по-бързо от такта като всяко движение напред отговаря на
ударния бас а връщането назад на касата.


Един вид чуваемото ” туп-тсс- туп-тсс- туп-тсс- туп-тсс” отговаря на движенията “напред-назад- напред-назад- напред-назад- напред-назад”.
В един момент движението напред просто пуска плочата и започва процеса на сравняването на двата бийта.
Независимо дали работите на диск или плоча законите за прилепването на началата на двете парчета важи и трябва да се съблюдава. Ако новото не тръгне правилно не се притеснявайте да го спрете и опитате отново. Правете го докато не тръгнат заедно “ръка за ръка”. По-свикналите миксатори често оправят грешките в движение и съм виждал много хора да вземат пример от тях още в началото. За разлика от тях обаче вие все още (може би) не сте свикнали с този начин на работа и е по-добре да го оставите за по-късно. Пускането на парчето и оправянето му в движение ако бърза или се бави е класически пример за работа с грамофнни плочи.
За разлика от плеера където натискането на ЗАПАМЕТЕНО кю, чрез cue бутона връща директно паузата в изходна стартова позиция; при плочите такава настройка е просто невъзможна и практиката свиква много DJи да работят по същият начин и със CDтата си. Това обаче за начало въобще не ви трябва и ще се превърне само в главоболие ако следвате този метод като основа за по-нататъчен микс.
Срявнявайки двата носителя ,всеки от тях си има предимства в работата с кю, както и своите недостатъци. CDто е по-прецизно а грамофона по-бърз за започване. Диска обаче може да се върне веднага и точно, докато плочата не може. Преди да пристъпя към обяснения за работата по гоненето на един бийт с друг нека за кратко да се опитам да дам съвети около ориентирането в играта на криеница.
Честоти – слушането и опознаването на определено парче е свързано с разпознаването на специфичните семпли за всяко парче, в даден момент, когато попаднете в блатото (а това рано или късно се случва) ако припишете изоставащата честота към парчето което всъщност бърза ще побутнете него уж за да догони изпреварващата останала част от дънданията и тя ще се увеличи още повече. След това осъзнали грешката си ще ви се наложи рязко да дръпнете бийта назад за да компенсирате и ефекта за слушателите ще е доста неприятен. Това е дефект с който няма начин да не се сблъскате. За него няма все още официален термин, както няма и каквито и да е термини на български език за DJската дейност като цяло. Можем да го именуваме на нещо като двойно отбягване, защото именно това прави и DJя когато се обърка по този начин.
За да не се получават тези грешки е добре парчетата да се прослушат в обстановка непозволяваща разсейване с разговори или нещо друго.
В даден момент запаметяването на семплите и тяхната специфика ще промени мнението ви за дадено парче.
Вече няма да говорите за него като за добре или зле подредено а като за честоти, подходящи за смесване или пречещи си конструкция, която си взаимодейства по специфичен начин. Имах един случай, в който наблюдавах мой приятел да миксира парче в което нещо куцаше. Още от пръв поглед си казах “тоя нещо го бави а не трябва – трябва да го забърза” все пак ставаше дума за човек, който познавам както и начинът му на работа а той знаеше какво прави зад пулта. Изчаках да видя развоя на микса и се оказа,че микса си беше наред. Просто парчето беше със нарочно изместени, закъсняващи високи и оставаше впечатлението за неправилен микс. След като изчисти баса на старото парче обаче си пролича баса на новото, идеално заемащ мястото на предишния. Парчето е на Mauro Picotto но аз мисля че има и много други такива. Чувал съм за парче с бийт който е направен с такава последователност,че имитира притупване на всеки 16ти такт. Аз лично имам ремикса на Moby – feeling so reel от страна на Westbam , който оставя впечатлението за притупване при микс със друг прав бийт, въпреки, че микса е идеален. Изобщо ако не се познават тези малки специфики на отделното парче може да се получи объркване и заместване на една честота в “друг отбор” а оттам и да се стигне до двойното отбягване.

РАБОТА С ПРОЦЕНТИ
Работата свързана с уеднаквяване на скорости е една от най важните дейности, свързани с бийт микса на две парчета. За да може ефективно да се прецени каква е точно разликата между двете парчета трябва да сте свикнали да усещате кое парче накъде бяга. Дали това в слушалките е твърде бързо или обратно. Дали парчето от колоната не е твърде бавно? Кое всъщност не е на мястото си? Това са някакви основни въпроси на които трябва да можете да отговорите след като сравните двата сигнала.

В гонитбата ви помагат два инструмента – основната скорост на парчето, регулируема чрез pitch контрола и моментните побутвания/забавяния, които правите с ръка върху плочата/диска.  Моментните манипулации – бутане/бавене не ви оправят микса. Те само ви помагат да вкарате в общо звучене за рекордно кратко време разминаващите се бийтове. По принцип в бийт микса се говори повече за бийтове отколкото за тактове, макар че на практика се има предвид имено последното, тъй като именно бързината на такта предопределя бързината на бийта не обратното. Бързината на бийта и бързината на такта са свързани, но един дръм енд бейс със 120 бийта “изтрополени” за определено (десетина секунди например) време сравнен със 30 тактов трак за същият период от време може да имат абсолютно еднакъв по скорост такт. Както показахме в началото когато дефинирахме неизменната равноделност на темпото.
При все това в практиката се е наложил терминът бийтове в минута – идващо от английското beats per minute – наложилата се мерителна единица за бързината на такта на което и да е парче независимо от модела му в четвърти (дали 4/4 или 3/4 или друга постройка) . Как се миксират 3-4върти тактове с друг вид ще поясним в друга статия засягаща по-специалните техники и необикновени ситуации възникващи по време на миксирането.
Нека си поставим една конкретна цел. Старото парче върху което трябва да миксираме е с бързина на такта 130 бийта в минута. Нашата цел е да вкараме върху него второ парче, което да върви със същата скорост независимо от това че оригиналната му е различна. Какво правим? Настройваме кюто и пускаме новото парче в ритъм със старото. Приемаме, че то е тръгнало идеално еднакво с дугият ритъм (тоест приемаме че сте се научили да го правите).

МИКСА Е В ПО-ГОЛЯМАТА СИ ЧАСТ СЛУШАНЕ ОТКОЛКОТО МАНИПУЛАЦИЯ.
Започваме да сравняваме двата бийта. Истински късмет е още от първия път скоростите да са абсолютно еднакви, по-скоро ще се случат едно от две неща. Или новото парче ще е по-бързо или ще се забавя. Едно от железните правила е, че се регулира и донастройва парчето, което се прослушва а това което е отворено към колоните не се променя. Това е класическият начин за миксиране. Има и други похвати включващи промяната на бързината и на старото парче, но тях ще разгледаме в статия за специални трикове и техники при миксиране.
Ако новото избързва го забавяте ако не, го забързвате, но само от питч контрола. Не се бъркайте да побутвате диска/плочата. (такава техника се ползва но за дртуг похват на миксиране).
Още от сега да сме наясно – питч контрола е този който регулира едно парче. бутанията и забързванията са само в помощ и използването им не е желателно да се допуска когато вдигнете и второто парче в колоните. Нека приемем, че второто парче избързва. Тогава намаляваме питч контрола (за тези които и представа си нямат той се намалява напред/навън а се увеличава назад/навътре). След като променим питч-а спираме плочата/диска, връщаме се в удобна кю позиция и пускаме парчето отново в такт.
То отново бърза. Сваляме процента на питч контрола още и отново пускаме от избрано кю новото парче. Повтаряме това сваляне на бързината, спиране и пускане докато бийтовете не се изравнят. След което вкарваме и второто парче в колоните заедно със старото. Разбира се за това изравняване си има зависимости,които се еволюирали в правила. Нека вземем например преминаването от грамофон на диск. Приемаме,че дискът е по-бърз от необходимото и при пускането на парчето то ще тръгне да”бяга” напред. Какво трябва да направим тогава? Спирате парчето с бутона кю. Първото нещо, което трябва да правите с парче от диск е да настроите кю-то му, така че от тук нататък това ще се подразбира от само-себе си и няма да бъде напомняно всеки път. Не се занимавате с шайбата (да дооправяте накриво пуснато или с недорегулирана скорост парче в реално време). Това е грешка, която срещам при всички начинаещи.
Премествате питч контрола надолу в процентно отношение. отново пускате бийта на новото парче. отново сравнявате двата бийта….
С колко точно да отместите питч контрола? Средната бързина на всеки музикален стил е различна и не подлежи на обединено оценяване. При все това има ориентир, който ще ви помогне да не губите време и да правите манипулации толкова колкото е нужно за да миксирате по-бързо. Едно от нещата, които трябва да ви се набие в главата( а и в моята, че и аз от време на време вироглавствам)е, че всики движения/манипулации, които прилагате върху парчетата, които миксирате трябва да пестят време. Ако не го правят значи не са правилните движения/манипулации.
Един от навиците,който ще ви помогне да го спестите е усетът за процентната разлика между две скорости. Въпросът защо не можем да местим големината на бийтовете в минута а се налага отклонението да е в проценти ще разгледаме след малко. Най-общо казано ако едно парче е по-бързо в отношение от цели проценти, то ще бърза изключително много различно като скорсто и веднага ще излиза от микс. Ако разликата е от порядъка на 3-4 и повече проценти бийтът на новото парче ще тръгне да бяга до десетата секунда от пускането му. Ако разликата му се изразява в разлика от 1-2 процента притупването ще се прояви до около половин минута. Ако разликате е по-малко от процент ритупването му ще се прояви съвсем незабележимо след 30-та секунда до минута. Ако парчето стои над минута или близо минута и след това започне да се изплъзва нанякъде значи разликата между двете парчета е 0.1;0.2 процента.
След като вече имате някаква макар и бледа обосновка за питч контрола и отклоненията му може да се пробвате да приравните по-бързото ново парче до по-бавната скорост на това, което звучи в колоните. Нека направим малко словесен преговор на това, което току-що обясних. Както установяваме новото парче е по-бързо. Да кажем че започне веданага да бяга още напред. Спираме го с кю бутона и сваляме питча примерно с 3 процента. Пускаме го пак. То пак бяга и пак много бързо набира скорост за кратко време. Сваляме питча след като сме натиснали кю с още 2 процента например о отново пускаме парчето в ритъм. Този път то не бърза. Или поне така ни се струва. Може да сме попрекалили с понижаването на скорстта и сега да се бави. Това може да ни ориентира. Значи по проста логика парчето трябва да е по-бързо от това ниво но по-бавно от процентът който бяхме сложили предният път. Ако сме пуснали парчето на нула процента в началото после сме го свалили на-3 и после с още 2 до -5% и в последният случайк се бави значи скоростта, която търсим е межди -5 и -3%. Това стеснява кръга до дву-процента зона за проби. Пускаме парчето при повдигнат питч от ниво -4% и слушаме. Цялото обяснение дотук,не би трябвало да се изпълни за повече от 30 секунди.
Сега може да имате чувството,че парчетата не бягат едно спрямо друго, но с това работата ви не се изчерпва. Сега започвате истинската игра на гоненица и тук започваме да използваме шайбата с нейното истинско предназначение. След 40 секунди новото пак започва да бяга напред. В случая вече сте изгубили време да настройвате основните проценти и невинаги ще ви се удаде случай пак да спирате кю-то и да пускате парчето наново. Ако имате такава ситуация просто леко и нежно завъртете шайбата обратно на часовниковата стрелка (забавете бързащото ново парче). С времето ще свикнете колко точно усилие ви тябва за да забавите или забързате едно парче без да има нужда да се впускам в лекции и на тази тема. Само ще спомена, че моделите CDJ500 и CDJ700 на PIONEER са първокласни плеери и дори и най-лекото завъртане оказва влияние на скоростта и това е добре дошло за миксаторите перфекционисти. Плеерите модел CDJ100S не са така чувствителни.
Помнете, че побутването или забавянето само коригират грешката, не и микса. Много хора (е не чак армия но все пак много) не знам какво въобразяват ли си или никой не им е казал това но не променят питч контрола при фино донагласяне, когато се касае за разлика от 0.2-0.3,че дори и за по-големи разлики от по 0.4%. След като забавите парчето сваляте питча в движение с 0.1 и продължавате да слушате. Защото миксирането е 90%слушане и ако не чувате какво става със звука, другите 10% процента са като ръкомахания на давещ се. Гоните парчето до дупка и чак тогава ще сте направили що годе добър микс.
Кога да отворите парчето към колоните? За предпочитане е да сте постигнали идеални скорости за да си позволите да вдигнете фейдъра на новото парче. Някой по-нахъсани Djи го отварят много по-рано тъй като си познават парчетата се справят в движение с разликите. Това се прави в два случая. Когато DJя е ербаб или когато няма време за да слушка. След време ще откриете дразнещата закономерност, че дори и да сте настроили парчето с точност до 0.1 пак се получава разлика и това може да ви принуди да слизате и да се качвате с по една десета след всяка минута. Това е така защото вие променяте скоростта с проценти а не с бийтове. Ако миксирате едно парче с оригинален бийт от 121BPM и парче с оригинален 125BPM ще трябва свалите питч контрола с 4%. Това обаче не прави бийта от 125 на 121. Точната цифра е 120.96,което е много близко но може да се размине с другият бийт след минута и половина две. Има хора,които държат микса на две парчета да е поне минута и половина, а аз съм правил микс на три грамофона с обща дължина на микса на трите парчета около минута и половина а на първото и второто около 5 минути. Ама се изпохвалих а?
Това което мога да ви кажа е, че идеален микс няма. Процентите не могат да накарат едно парче да залепне винаги с точност до десетата от бийта към друг бийт. Разликите са много малки но се проявяват.
А моят случай с тройният микс приемам по-скоро като късмет, макар че от известно време правя опити за троен микс. Много злобно ги правя тези опити…
Тогава бихме се запитали защо питч контрола не е проектиран да променя не проценти от скоростта а самите бийтове в минута? Ами защото няма начин.
И грамофонът и плеерът регулират скорост на въртене. А при една и съща скорост от 33 оборота на плочата например можем да пуснем различни плочи всяка от които да има абсолютно различна бързина на такта. Дръм енд бейс и биг бийт, хаус и рейв. Кой ще е този апарат който ще измерва мигновено бийта на всяко ново парче и ще нагажда питч контрола към него за да може да го преместим само седин бийт нагоре например? В допълнение бяха въведени бийт каунтъри – те се справят сравнително добре с показването на скоростта на бийта, но точното процетно отместване остава на нас и свикването е въпрос на практика. А няма и нужда. С чувствителността на техниката която се използва можем да направим много професионално миксирани сетове.
Това ме подсеща за две неща които искам да кажа във връзка със засегнатите въпроси. Първо-миксерите с бийт каунтър (ударо-брояч) не ви помагат в микса. Тъй като вие непрекъснато ще местите питч контрола бийт каунтъра няма да има минута за да измери скоростта на бийта на парчето и ще дава неверни цифри. Пък и аз не бих стоял със скръстени ръце цяла минута за да може господин каунтърът да си направи замерванията и после да се захвана на борба юнашка. Бийт каунтърите понякога се бъркат, не разчитайлте на тях, да ви оправят проблеми които чувате. Сори ама нямам нерви а и по-важно – време за да си правя експерименти колко точен е един бийт каунтър.
Второто нещо което ми дойде на акъла е евентуалния въпрос, който би могъл да ви щукне. Дали мерната единица от бийтове в минута е най-точната мерилна единица и дали тя стига за битймикс. Не, не е точна. Но стига за перфектен микс. Има ситуации в които разликата между две парчета да се изразява в половин бийт разлика(тоест разликите биха си проличали към набилжаването на втората минута от микса). Имено затова и CDJ500 е толкова чувствителен и нежен за управление откъм шайбата. По-нататъчните поколения плеери имат още по-големи, чувствителни и точни JOG-ове.
По въпроса защо не може да се направи пригодяващ се питч към всеки бит щедам следният пример.
За да се премине от 123 на 130 бийта трябва да вдигнете питча с 5.7%.
За да се премине от 146 на 158 бийта трябва да вдигнете питча с 8.2%.
Както виждате между 0% и 5.7% има по-малко място отколкото между 0% и 8.2%.
Как тогава което и да е устройство ще може да преразграфи разтоянието, което трябва да измине питча за да се вдигне с един или половин бийт дори? Тук вече, ще се говори за дължина на отсечката между два бийта с точност до микрони а това нито ще е полезна информация за DJя нито ще му помогне по-добре да си свърши работата.
По този въпрос толкова.(уф отидоха ми пръстчетата по този кийборд).